Кой кого?

Днес е денят на т.нар "вечно дерби" двата отбореа винаги са търсили само и единствено победата....дано е синят,но какво ли го боли фара обикновенния зрител ако мача завърши Х.Тва ще е утеха за играчи и управници и за Васил Божков ако равенството е било по-малко залагано в еврофутбол.Както в последните няколко години така и днес не очаквам нещо изключително....ма кат се замисля не очаквам нищо.Обикновенните фенове кат мен ше си седят кротко на стадиона или у дома(може и да не е кротко) и ше очаква само и единствео победа над вечния враг.Истината е че футболчето ни е жалко играчите също....не са кат волейболните лъвчета борбени нито пък с някакви огромнио качества....те дори и талант нямат.За пиене и танци имат....ма тва е друга тема коят мисля да не зачерквам днес.Дано видим красива игра и fairplay....не че го очаквам но все пак се надявам тайно да е така.На скоро четох статия на Ники Александров в която бе написал че футбола винаги ще надделява както при журналистите така и при нормалните зрители,които гледат за развлечение и за красотата на играта, ще надделее над другите спортове.Както Александров се изрази "дори и да вземем всичките медали на олимпиадата догодина и да поставим 20 световни рекорда и по същото време да е вечното дерби....всички ще отразят първо резултата от мача".....и май е прав така че остават надеждите за качествен футбол ,честна игра, обективен съдя и хора на коит да им пука пред малкиия екран.Фенове винаги ще има но вярата почна да се губи, дано 22-та на терена и 3 та клоуни покажат че има още хляб в тая игра...надеждите ни умират последни....а докат има ЛЕВСКИ и ЦСКА надежда винаги ще има .

САМО ЛЕВСКИ!

Кой е...

Въпросът за тая нощ е кой е Николай Антонов...ако лицето му ви говори нещо ето и жокер тогава

....и ако не друго вижте

WWW.GOOGLE.COM поразровете си тоя човек го заслужава!

СБОГОМ ЕВРО 2008....

...казахме сбогом на евроквалификационния цикъл и сега чакаме да видим кой ще дойде на "Васил Левски" за световните квалификации>Това тежко и трудно сбогом го казахме с победа 2:0 над Словения.Тръгваме си с високо вдигната глава и потъпкано достойнство.Тоя път не ама дригя.....всеки път си го повтарям и няма да спра...има какво да даде това поколение на "милата родина".Аре бе ше ги смачкАМЕ КОИТО И ДА ДОЙДАТ....КВОТ БИЛО БИЛО...СЕГА ОТНАЧАЛО.








ОБИЧАМ ХЪРВАТСКИЯ ФУТБОЛ...


......никога не съм смятал че ще кажа тва....ма свалям шапка на тази нация....това коет направиха на днешната евроквалификация с Англия е невероятно и неповторимо.Тия хора не са за балканите.Сякаш за доста над нас.За който не знае ще обясна с две-три изречения.Хърватия унижи Англия като ги победи с 3:2 насред Уембли.Въпреки сигурното класиране Хърватите играха на 200% и пратиха Англия при България (у дома там къдет имало пудинг).Бас държа че ако бяхме на мястото на хърватите нямаше да се тормозиме и щяхме да уснем надутите англичани,които между другото прпопускат голям форум за първи път от 1994(златното българско лято) ,а европейско пропускат за пръв път от 1986 във Франция....статистика-ма за кво ли ни е нали Кранчак,Koвач и компания прекършиха отборчето на Макларън.





Часове преди да се случи това уникално за времето си постижение сътворено от "шахматистите"в един български спортен ежедневник излезе статия в която бяха посочени 20 основателни причини поради които Хърватите да не победят "трите лъва"ето и причините:





1. За Хърватия, която кандидатства за членство в ЕС, британският глас е важен.


2. Ако вкараш победен гол, може и да станеш герой в Загреб, но забрави за примамливата оферта от Мидълзбро.


3. Ако завършиш на първо място в групата, може да си в първа урна. Тогава забрави за сигурната победа над Австрия или Швейцария на европейското.


4. Загуба ще означава уволнение на Стив Макларън, което ще лиши широката аудитория от неговите тактически нововъведения.


5. Някой надъхан английски отбор, жаден за мъст (най-вероятно Болтън), може да се падне с Динамо (Загреб) в първия кръг на Купата на УЕФА и да измъкне 0:0 в първия мач.


6. Шумните, бесни и изгорели от слънцето английски туристи ще бойкотират адриатическите курорти.


7. Славен Билич ще се прости с надеждите да поеме Бирмингам.


8. Драмите по Би Би Си като "Казанова", които се снимат предимно в Дубровник, ще се преместят в Косово.


9. Танцьорите на Мореска от Хърватия няма да бъдат така добре приети в китните английски селца, както при визитите си през 1966 и 1980 г.


10. Горан Иваничевич вече няма да е любимец на публиката в турнирите за ветерани на "Роял Албърт Хол".


11. Лондонските дизайнери, бесни от загубата на Англия, ще загърбят Седмицата на модата в Загреб, с което ще намалят престижа на събитието.


12. Английските фенове ще подкрепят съперниците на Хърватия на европейското. С изключение на Германия. И Португалия. И Франция.


13. Нико Кранчар от Портсмът, Вердан Чорлука от Манчестър Сити и Едуардо от Арсенал ще търпят гнева на фенове кръг след кръг във Висшата лига.


14. Добрите спомени на Астън Вила за Бошко Балабан ще отидат на кино.


15. Аплодисментите за Марио Анчич и Иво Карлович на "Уимбълдън" ще заглъхнат.


16. Никой няма да похвали хърватите. Ще излезе, че Англия е била: а) измамена (като на световните през 1986 и 2006 и квалификациите за това през 1994 г.); б) нямала е късмет (СП 1990, Евро 2004, квалификациите за СП 1994); или в) провалена от индивидуална грешка (СП 1998, СП 2002, квалификациите за СП 1994).


17. Жените и приятелките на английските играчи няма да си прахосват парите по вашите курорти.


18. Дейвид Бекъм може и да не стигне до 100 мача за Англия - а това никой не му го пожелава.


19. Хърватия ще предизвика преждевременното пенсиониране на рефера, след като английските фенове засипят сайта му със заплахи.


20. Никой турнир не е истински без атрактивния, раздвижен футболния стил на Англия и така обичаните навсякъде английски фенове.



КОЙТО СИ ГО МОЖЕ СИ ГО МОЖЕ

а ние сме редом до АНГЛИЯ :D hahhahaha ae leka

Преди и след... 14 години на спомени

България приема днес Румъния в една напълно безcмислена квалификация. Точно преди 14 години в един наглед напълно предвидим мач националите повалиха Франция. Право в сърцето, насред Париж, с два точни изстрела. Екзекуторът бе Емил Костадинов. Първо в 37-aта минута той съхрани надеждите на Пеневата чета. После уби Петлите с онзи знаменит снаряд 7 секунди преди края. Без този велик 17 ноември Пеневата чета нямаше да стигне до метаморфозата "Златните момчета от САЩ '94".Такива мачове отдавна не гледаме. Докато чакаме националите отново да изкарат народа по улиците, можем само да се утешаваме със спомени

"Пързаляй се,за да умреш"

Детето знае много неща за този странен мъж, чувало е за безбройните му премеждия, див нрав и противоречива същност и усеща невидима, неразрушима връзка с него. То никога няма да бъде безразлично към човека, но не е напълно сигурно дали го обича, ненавижда или може би и двете. Детето ще страда до края на живота си. Развитието му никога няма да бъде пълноценно, а стремежите му винаги ще бъдат спъвани от непреодолими препятствия. Трудно му е да се концентрира, да улови и задържи мисълта си върху едно единствено нещо и да си спомни дори това, което е научило едва вчера.Това е разказ за двама души, две напълно различни личности, чиито съдби са свързани и въпреки това трагично разделени - несръчното дете с наранена памет, което има нужда от писмени инструкции, за да си спомни за какво се използва четката за зъби и великия мъж с тежък характер, познат на всички истински фенове на ските с името Дивия Бил Джонсън.Странното взаимоотношение между двамата ми напомня неумолимо за древната хинду концепция за кармата. Под една или друга версия тя присъства в почти всяка религия, философия и дори в науката. Кармата не е просто съдба, а сумата от причини и следствия, породени от решенията и действията на даден човек в миналото, настоящето и бъдещето. Боговете имат думата донякъде, но всеки носи отговорност за своята собствена карма - тя е универсален механизъм, според който всяка акция води до реакция, всяко действие носи последствие. Невидими нишки свързват решенията ни с живота на много хора и са в състояние да променят както техните, така и нашите собствени съдби. Колкото по-дълго живея на този свят, колкото повече научавам, толкова повече елементи от идеята за кармата откривам навсякъде около себе си. Има ги и в християнството, и в будизма, и в теорията на хаоса и дори в третия закон на Нютон.Открих ги и в живота на легендарния спускач Бил Джонсън. Може би го помните или поне сте чували за него. Аз няма да забравя откаченото му спускане през 1984 по стръмните склонове на Биелашница. Олимпиадата в Сараево бе пълна с незабравими моменти, но Бил определено стана автор на една от най-интересните интриги. Само два дни преди състезанието скандалният американец беше вбесил цялата скиорска общественост със следното, станало легендарно изказване: "Ясно е защо аз съм тук. Но за какво въобще са дошли всички останали? Сигурно, за да се борят за второто място."Подобна арогантност бе нещо нечувано. По онова време Джонсън беше неизвестен, 23-годишен нахалник, с репутация на човек без репутацияПочти никoй не го познаваше и не гледаше сериозно на него и въпреки че в краткото му резюме имаше една-две победи за Световната купа, шансовете му на олимпиадата бяха смятани за минимални. Американец никога не бе печелил какъвто и да било медал в спускане, така че фаворитите от Швейцария и Австрия бяха разярени от изказването на Джонсън и възнамеряваха да го накарат да съжалява за него.Но Бил знаеше нещо повече от тях. Месец преди старта лаборатория в Бъфало бе установила, че аеродинамичната стойка на Джонсън е с цели 5% по-добра от тази на който и да било скиор на света. Бил нямаше техника - стратегията му беше проста - бъди абсолютно луд, развий максималната възможна скорост, пък каквото щека покаже Когато състезанието започна, лудият американец сложи гарвановочерния си шлем и прелетя като снаряд по пистата, развивайки самоубийствена скорост. Снегът беше мек и пресен, но въпреки това трасето беше много бързо, с дълги прави участъци, които сякаш бяха създадени за маниакално смелия Джонсън. Бил групира тялото си в идеална аеродинамична стойка "яйце" и почти не излезе от нея до края на спускането. Мандибулите на останалите скиори буквално увиснаха до земята: Дивия Бил влизаше в завоите като пилот от Формула 1 и не намали дори в трудния "технически" участък. Ските му бяха две огромни, червени, 225-сантиметрови шейни "Атомик", които заприличаха на огнена мъглявина под краката му - нещо като пламъка след трасиращ куршум.Джонсън прелетя през финала и удари една от най-фамозните спирачки в историята на този спорт. Епичното закантване предизвика облак от сняг и когато той най-после се разсея, от него като от бушуваща морска пяна триумфално изплува Дивия Бил - новороденият бог на планината!В рижавата му коса блестяха висулки а в сините му очи искреше неподправена лудост. Времето му бе 1:45:59. След него се спуснаха 55 елитни скиори, но никoй не можа дори да се доближи до резултата му. Това бе първото алпийско злато за Америка в олимпийската история и последният успех в кариерата на Бил. За съжаление и преди, и след този величествен миг в Сараево животът на Джонсън бе безкрайна поредица от неправилни решения, печални грешки и необмислени постъпки. Характерът на Бил бе толкова труден и опърничав, че останалите скиори избягваха дори да контактуват с него. Той ненавиждаше реда и приветстваше хаоса. Ски аристокрацията и нейните традиции бяха неразбираеми за него.Златото, казват, не ръждясвало, но проклетият метал сякаш погълна самоличността на Джонсън и превърна последните остатъци от здрав разум на талантливия скиор в покрити с ръжда развалини. Бил престана да тренира и се отдаде на безкрайни купони, пиене и разхищение. Парите на спонсорите бързо се стопиха, а вследствие на безотговорен режим и липса на дисциплина започнаха да се трупат и тежки контузии на коляното и най-вече на гръбнака. Така олимпийският шампион бе изхвърлен от отбора и не можа да си издейства виза за следващите игри. Със съпругата си Джина и цялата покъщнина Бил почна да обикаля страната без цел и посока в търсене на някаква почва, върху която да хвърли котва. Интересното е, че въпреки грапавия си характер той имаше добре изплетена мрежа от лоялни до смърт приятели. Повечето хора го избягваха, но тези, които спечелеха доверието му, ценяха приятелството му и знаеха, че винаги могат да разчитат на него.Години наред семейството живееше в стар фургон и обикаляше от приятел на приятел, от една надежда за по-добър живот до следващата. Някогашното величие си намираше работа тук-таме като дърводелец и си докарваше по някой допълнителен долар със ски уроци за богаташи. Но Джонсън винаги е бил движен от неспокойствие, винаги е предпочитал да съществува на ръба. Стилът му на каране не е случаен - целият му живот бе едно стремглаво, саморазрушително спускане надолу - без завои, без финес, без техника. Развий максимална скорост, не мисли за особеностите на маршрута, пък каквото щека покаже! Бил предизвиквал смъртта почти всеки ден, при всяка възможност. Сякаш искал да счупи всяко табу, да се надсмее над всяко правило. Надувал мотора си без каска и с огромна скоростПравел откачени, ненужни каскади и дори карал сърф сред огромните вълни на Тихия океан в полунощ!Жена му го обичала безумно, но ежедневният страх за живота му почнал да разяжда търпението й. През 1990 се родил прекрасният им син Райън, който сякаш ги сплотил веднъж завинаги. Но 13 месеца по-късно в поредния им временен дом, този път в Лейк Тахо, Калифорния, Райън се измъкнал от столчето си, някак си отворил плъзгащата се врата към двора и паднал в малкия басейн зад къщата. Джонсън е трябвало да наглежда детето, но точно в този момент е бил с гръб към него и не го забелязал. Бил чул плясъка, втурнал се ужасен към басейна и извадил изпадналия си в безсъзнание син. Той останал в кома три седмици. Знам какво мислите. Мислите, че детето, за което стана дума в началото на разказа, е Райън. Че макар и осакатен, е все още жив. За съжаление истината е, че Райън не се събуди от комата и лекарите изключиха системата, поддържаща живота му. Бракът на Бил и Джина продължи още няколко години, но смъртта бе опустошила завинаги душите им и бе обрекла взаимоотношенияета им. Джонсън се бе хванал за съпругата си като за последен спасителен пояс и когато неизбежното се случи и тя го напусна, той реши, че единственият начин да си я върне, е да изживее отново олимпийска слава. Така Бил взе най-откаченото решение в живота си и на 40-годишна възраст обяви, че ще се бори за златото в Солт Лейк Сити. Без спонсор и с един чифт очукани, архаични ски "Атомик" той участваше в турнири и малко по малко започна да се придвижва напред към целта си. Бил влезе във форма и започна да диша във врата на скиори с 20 години по-млади от него. Изведнъж мечтата му вече не изглеждаше толкова налудничава. Един ден, воден от необясним импулс, изтатуира върху дясното си рамо думите "Пързаляй се, за да умреш!".На последната квалификация в Монтана Бил трябваше да се спусне по трасето на Биг Маунтин, където има сложен участък, наречен Тирбушона. Противно на всякаква логика Джонсън влетя в него на пълна скорост. Ските му се отвориха, той изгуби баланс и излетя от пистата с около 90 км/ч. Направи пълно салто във въздуха и посрещна твърдия като цимент сняг с лицето си. При удара мозъкът му се усукал в черепната кутия и няколко кръвоносни съда са се спукали, предизвиквайки жесток кръвоизлив в лявото полукълбо. Долната и горната челюст са се срещнали с чудовищна сила, като прерязали напълно езика на скиора. Парчета плът и отломъци от зъби попадат дълбоко в трахеята. Кръв започва да наводнява дробовете му...Хеликоптер го докарва мълниеносно в болницата, където лекарите са изумени, че Джонсън е все още жив. Невероятно рискована 3-часова операция отстранява кръвоизлива в мозъка. Специална туба в трахеята го спасява от задушаване и кръвта е изпомпана от дробовете му. Подобно на сина си, Бил прекарва три седмици в кома, но за разлика от него излиза от нея и като по чудо започва малко по малко да възвръща функциите си. През последните шест години Джонсън се е научил отново да ходи, да чете и дори да кара кола. Но огромна част от миналото му е изгубена завинаги. Бил не помни почти нищо от 90-те години, не вярва, че е разведен и от време на време пита през сълзи къде е жена муНепосредствената му памет често чезне, а мисълта му се лута и кръжи безпомощно около най-елементарния проблем. Присаденият език е на практика едно безформено парче месо, така че речта му представлява трудно разбираемо фъфлене. Дясната част на тялото му е с понижен мускулен тонус и движенията са бавни и мъчителни. Характерът на Бил също е променен - няма ги арогантната самоувереност, агресивност и вулгарен речник.Днес Джонсън е приветлив, спокоен и с блуждаеща усмивка на лицето. "В много отношения е на нивото на 6-годишно дете", твърди приятелят му Джон Криъл. Бил живее с майка си и никога няма да може да бъде самостоятелен. Пораженията върху мозъка му са трайни и масивни и по-нататъшното му развитие е ограничено. Въпреки това помни всяка секунда от златното спускане през 1984, помни и всеки изпълнен с агония детайл около смъртта на сина си. Но това сякаш са спомени, идващи от нищото, спомени, свързващи две напълно различни личности, които нямат нищо общо помежду си, въпреки че споделят едни и същи отпечатъци от пръсти и всичките 46 хромозома. Легендарният скиор и детето са обитавали едно и също тяло, но едно кошмарно падане, една жестока травма ги е разделила завинаги. Защо обаче ми се струва, че те също са разделени далеч по-убедително от онзи вездесъщ механизъм от мнoгoбройни причини и следствия, който мъдрите индуси са нарекли карма. Нали тя дърпа конците, изтъкани от самите нас, създава ситуации и обстоятелства и променя толкова много съдби. Боговете имат думата донякъде, но когато човек реши да се спуска цял живот право надолу и да се пързаля, за да умре, той е отговорен за своята собствена карма и за кармата на детето, което ще остане след смъртта му.Сега Бил Джонсън е на 47 години. Снегът, който някога хриптеше покорно под ските му, вече се е настанил в косата муНо детето не познава себе си в прошарения, застаряващ мъж в огледалото. То просто е заключено в тялото му и ще трябва да се научи как да живее в него. Затова майка му пише бележките с инструкции и ги лепи в банята. "Това е пяна. Пяна за бръснене. До нея е ножчето. Сложи тънък слой пяна върху лицето си. Избръсни се внимателно с ножчето." Големи печатни букви. Кратки изречения. Всичко е ясно. Детето знае какво трябва да прави. Но дали разбира всеки надпис в огледалото? Дали знае, че дължи съществуването си на думите, които го гледат с мастилена обреченост от собственото му тяло: "Пързаляй се, за да умреш!"

"Да се завърнеш в бащината къща"

....абе не е същото като в 12-то.Бащината къща SUX пред неизбледняващия фон на 12то.
Днес съвсем случайно и ненадейно посетихме "старото у-ще" че е училище си е училище ма не е старо.В началото гледката е трагична.... напушени "гангстери" тишина в коридорите....ама си е като у дома.Е верно си е че няма пудинг ама у нас и бе з тва рядко има пудинг.Лапетата деградират ама са се запазили още свестни хора с коит да можеш да си кажеш "ей здравей как си"' а не поредното "е, кво стааа!"5 учебни часа изкарахме....аз кат учих там не съм бил на толко часове...ма сега е някак яко...все по малко познати лица...от към ученици де,сменят се поколенията идва новото коет някак си не вдъхва доверие.Старите кучета на 12-то пак измиват срама на по-млаките ма тва очевидно няма да е за дълго.
Бях подхванал темата за бащината къща и 12-то.Тежък казус, тва или онова?Понякога у дома не е мястото на което искам да бъда,докат в 12-то тва не се е случвало....всички познават близнаците с всеки можеш да си кажеш нормална дума (или почти всеки...ма тва вече го споменах)...читанките и сухарите не влизат в класацията.
Аха...усетихте ли вече нотката носталгия бликаща от тия безсмислици а?.
Така е ,много даже адски много ми е тъжно за времената прекарани>Докат си говорих днес с Ралитооо от бъдещите абитуриенти на 12-то осъзнах колко много приличат на нас и на всички нормални завършили 12-то.Безгрижни доволни и много весели.
Чудя се ще може ли поне 1 път да се върнем там не с всички съученици...поне с някои....ма спирам да се чудя шот отговора е не....до сега се носят легенди за най-якия клас в 12-то....ма той вече е съществува...всеки си избра пътя, ма честно казано съм оптимист.... рано или късно пътищата се пресичат....НЯКОЙ ДЕН ще се завърнем без никой да очаква и тогава става лошо.......

.................PS: 12-то беше тук

Кука...

На прозореца на колата ми чука кука

Звука в ушите ми пука както пука тарамбука

Не ща повече да съм тука, що ли не съм малка скрита щука.

Преди седмица тва беше в главата ми когат заради едно малко(не до толкова малко) ми беше извзет контролния талон от една "кука" сега карам на акт и се чудя колко ли ще ми е глобата....МАМКА МУ НЕ ГИ ХАРЕСВАМ ТИЯ ПОЛИЦАИ...ма кой ли ме пита!

35 things a girl probably doesn't know

1.Guys are more emotional then you think, if they loved you at one point, it'll take them a lot longer then you think to let you go, and it hurts every second that they try.
2. Guys may be flirting around all day but before they go to sleep, they always think about the girl they truly care about.
3. Guys go crazy over a girl's smile.
4. Guys will do anything just to get you to notice him.
5. Guys hate it when you talk about your ex-boyfriend or ex love-interest. Unless they're goin
for the let-her-complain-to-you-and-then-have-her-realize-how-wonderful-and-nice-you-are
method.
6. A guy who likes you wants to be the only guy you talk to.
7. Boyfriends need to be reassured often that they're still loved.
8. Guys are more emotional than they'd like people to think.
9. Giving a guy a hanging message like "You know what?!..uh...nevermind.." would make him jump to a conclusion that is far from what you are thinking. And he'll assume he did something wrong and he'll obsess about it trying to figure it out.
10. Girls are guys' weaknesses.
11. Guys are very open about themselves.
12. If a guy tells you about his problems, he just needs someone to listen to him. You don't need to give advice.
13. A usual act that proves that the guy likes you is when he teases you.
14. Guys love you more than you love them if they are serious in your relationships.
15. Guys use words like hot or cute to describe girls. We rarely use beautiful.If a guy uses that, he likes you a whole hell of a lot.
16. No matter how much some guys talk about asses and boobs, personality is key.
17. Guys worry about the thin line between being compassionate and being whipped.
18. Guys think WAY too much. One small thing a girl does, even if she doesn't notice it can make the guy think about it for hours, trying to figure out what it meant.
19. If the guy does something stupid in front of the girl, he will think about it for the next couple days or until the next time he spends time with the girl.
20. If a guy looks unusually calm and laid back, he's probably faking it and is spazzing inside.
21. When a guy says he is going crazy about the girl, he really is. Guys rarely say that.
22. When a guy asks you to leave him alone, he's just actually saying, "Please come and listen to me."
23. If a guy starts to talk seriously, listen to him. It doesn't happen that often, so when it does, you know something's up.
24. When a guy tells you that you are beautiful, don't say you aren't. It makes them want to stop telling you because they don't want you to disagree with them.
25.When a guy looks at you for longer than a second, he's definitely thinking something.
26. A guy has more problems than you can see with your naked eyes.
27. Don't be a snob. Guys can be intimidated and give up easily.
28. Guys talk about girls more than girls talk about guys.
29. Guys really think that girls are strange and have unpredictable decisions and are MAD confusing but somehow are drawn even more to them.
30. A guy would give his right nut to be able to read a girl's mind for a day.
31. No guy can handle all his problems on his own. He's just too stubborn to admit it.
32. Not all guys are assholes. Just because ONE is a jackass doesnt mean he represents ALL of us.
33. Even if they refuse it all guys are ticklish on the ribs.
34. Guys love neck rubs and if he lets you keep doing it ..it means that he really likes you or his neck really hurts.
35. When a guy sacrifices his sleep and health just to be with you, he really likes you and wants to be with you as much as possible.

За тинката с Любов

От вчера след обявяването на състава на българския национален отбор по футбол от селекционера Димитър Пенев, двама играчи ще могат да спят спкойно.Това са именно двамата вратари на националния отбор Гошо Вратарчето и Димитър Иванков.Причината за леките сънища е изхвърлянето на Радостин Кишишев.Лошата новина долетяла снищи бе за повиквателните изпратени към други твърди резерви , като Стилян Петров и Чавдар Янков.Моите уважения към тях, страшни играчи, ама не стават бе Пена.Чудя се в тази късна вечер,защо продължаваме да играем с резервите,няма ли най сетне да пуснем някой добър играч, било това и Сашо-кривия,той поне не пропуска мач на средняка Черно море.Тинката го няма, но все ще се намери някой да го замести.Нещо много сериозно куца в гарнитурата на Пенев, или може би Пенев куца-не знам,а ти?Сега ни чака едно европейско подобно на световното....но този път компания пред телевизорите евентуално ще ни правят Англия Франция Италия и куп други гиганти, така че не сме само ние....ма кой ли го боли че те няма да играят кат ние вече дори не сме средняци в световния футбол.Споменавайки няколко пъти името на наставника на "Лъвчетата" Димитър Пенев се присетих за времето когато бях на 7 и още не помислях че ме чакат такива времена-учене,работа,тренировки и куп други интересни и безинтересни неща.Годината беше 1994 сезона бе едно горещо но незабравимо лято.Лъвчетата стигнаха на полуфинал на Световното първенство в САЩ,където бяхем пречупени от нелепостта на ФИФА и един палячо със черни дрехи.Това е друга тема на разговор и мисли,сега да се върна към името Пенев.13 години вече помня песента в което "лирическият герой" бе именно Пената.В нея се пееше: "... Ицо,Любо,Емо и Боби,цялата пенева чета, направиха туй за което други народи мечтаха..."Само че сега ги няма нито Стоичков, нито малкия Пенев,нито Костадинов,нито Михайлов.Има един Наследник на Михайлов ма той още не е дораснал за футбола.Тези хора липсват на Пенев, момчета с талант и най-важното СЪРЦЕ.Без сърце не може момчета...13 века сме оцелели защото сме се борили.Без борба няма победа, е казъл мъдрият български народ!
БИЙТЕ РУМЪНИЯ ЗА СКАПАНАТА БЪЛГАРСКА ЧЕСТ И ПОТЪПКАНОТО НИ ДОСТОЙНСТВО....НИЕ СМЕ ГОРДИ ХОРА И НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОДИГРАВА С НАС!!!

Do u love someone enough to do this?
I bet you don't...
Don't turn your back, you just opened it, keep reading...if you would jump in front of a bullet for your girlfriend, boyfriend, best friend, family member, ex-girlfriend, ex-boyfriend, or just a person u love, repost this.
Tonight, your soulmate will call, kiss, or ask you out...if you break this chain, you will probably regret it.


Може да не го препращате ма искам само да кажа мче коршумите минават и заминават ма приятеството е вечно...Аз бих го направил за вас

спелингът бил важен....да бе да

вижте днес на кво попаднах и кажете наистина ли е толкова важен спелинга.....

Cdnuolt blveiee taht I cluod aulaclty uesdnatnrd waht I was rdanieg. The phaonmneal pweor of the hmuan mnid, aoccdrnig to a rscheearch at Cmabrigde Uinervtisy, it dseno't mtaetr in waht oerdr the ltteres in a wrod are, the olny iproamtnt tihng is taht the frsit and lsat ltteer be in the rghit pclae. The rset can be a taotl mses and you can sitll raed it whotuit a pboerlm. Tihs is bcuseae the huamn mnid deos not raed ervey lteter by istlef, but the wrod as a wlohe. Azanmig huh? yaeh and I awlyas tghuhot slpeling was ipmorantt!if you can raed tihs rpsoet it. OLNY RSEPOT IF YOU CAN RAED TIHS. CNAHGE THE NMUERBR AT TOP TGOHUH, "ONLY __ PEOPLE IN THE WORLD CAN READ THIS...CAN YOU?" Go up a nmuber if you can raed it...lte's see how hgih we can get!!

аз твърдя че не е....ами ти?

ОБИЧАМ,ПАЗЯ,ГАЗЯ НО НЕ ЛАЗЯ

Пиши де...


....е човече к'во да пиша кат и аз не знам къде се намирам няколко дни....откачам на тема музика...всяка сряда и четвъртък имам изпити...трябва да се мходи на упражнения и лекции...и никой не пита имаш ли желание....ма то си е логично че щом учиш значи искаш, никой не те бие да ходиш....."дали съм човек или звяр, слагам всичко на кантар,дали светлината отсрща е от края на тунела или от запален фар,дали най лесно е да тегля чертата и да вазирам или ДА ОСТАНА С ВАС И ДА ЕКСПЛОАДИРАМ"...и аз не знам ко да правя...
ОБИЧАМ....но го казвам прекалено рядко
ПАЗЯ...всичко което обичам,малко но сладко
ГАЗЯ....всеки който се ебава дори и за кратко
НО НЕ ЛАЗЯ...пред никой батко

Кажете ми дали има човек който да си обича живота колкото мен....НЯМА...няма и да има .

Животът бил тежък.... да бе да..."жиотът е хубав защото е красив"..ае със ЗДРАВЕ

Пред пътя лесен но безславен,аз предпочитам пътя труден но заслужен :(

Винаги може и да е по зле! Но сега не съм сигурен че е така.Може би не е точното време,нито точното място...дали е точният човек ли-така мисля...

"...и така животът продължава, вечния си мъдър кръговрат.Някои постоянно оцеляват, защото други пред бурята стоят."

Защото сме мишки!

Защо в Европа се вихрят всякакви посредствени отборчета ли?Защото си мълчим,защото позволяваме някъв смешник а.к.а. ПЕДЕРАСТ в жълто-черно да се ебава с нас...а уж шефът-Боби Михайлов бута лигавото си синче навсякъде...както дърпа и футболния съюз....само че второто го дърпа стремглаво надолу.Защо той да защити интересите на България кат семейството си му е устроено и може да е мишка в това уж европейско общество изпълнено с "феърплей",а той е зам. началник на съдиите,ма нали ако каже нещо на криво ще го изхвърлят(малките да си мълчът)удобно е за него и за тях,а нас куъчета ни яли,да си даваме парите по стадионите и да боледуваме цяла година гледайки как нормалните държави постигат нечувани приходи и отличия...ЕБАЛ СЪМ ИМ МАЙКАТА на всички селяци изкарващи милионите си върху гърба на нас-ФЕНОВЕТЕ...защото 25-26 хиляди се съдраха днес да викат около мен на Българска Армия, а Боби се е тъпкал с парите на спортния тотализатор или на хилядите други споинсори.Минк и Рагата изпяха за мишките и хората....за хората е радоста за нас мишките.....костилките от компота...в такъв момент и късмет няма и шанс и нищо. ЛЕКА ВЕЧЕР извинете че сме БЪЛГАРИ!!!

Кратък наръчник на съдията главорез

Или как да помогнем на правилния отбор да спечели мача
Станил Йотовв. "Капитал""Уважаеми господин Диков, изпращаме ви целия запис от мача и сме сигурни, че ще отразите проблемната ситуация, опорочаваща българския футбол. Град Дряново се намира в подножието на Стара планина, в Северна България, между градовете Габрово и Велико Търново..."Преди около месец едва не умрях от смях, докато четох това трогателно до безумие писмо. Беше писано от изпълнителния директор на Локомотив (Дряново) Тодор Георгиев, по-известен като DJ Теди Джорджо. След около две страници описание на славния гряд Дряново и неговия още по-славен футболен клуб, честит да бъде родно място на ред звезди, сред които - забележете! - някои си Иван Шипкалиев и Кирил Мутафчиев, най-сетне нещата си идват на мястото.Става въпрос за някаква дузпа, отсъдена за гостите в супердербито от трета северозападна дивизия срещу Чумерна (Елена). Нямаше да има нищо странно, ако реферът, дал дузпата, не беше нашумелият Венцислав Кознички. Онзи същият, който видя онази несъществуваща дузпа за Левски срещу Локомотив (Пд). На мача в Дряново обаче не му се разминало ей така, без нищо, тъй като публиката в справедливия си гняв нахлула на игрището за да го респектира - тоест да го заплаши или евентуално набие.Тъй като си падам по подобни изпълнения от очарователния аматьорски футбол, се поразрових и открих запис на въпросната ситуация. През погледа на Теди Джорджо тя се пресъздава така: "Хвърлен пас почти от центъра от Чумерна (Елена) към нападателя им Венци Харизанов, който навлиза в наказателното поле и фаулира вратаря на Локомотив Стойчо Ганчев. Играта спира без съдийски сигнал, Харизанов от Елена си признава за нарушението и се извинява на вратаря Стойчо Ганчев. Целият отбор на гостите от Елена се изтегля в своята половина, никой не претендира за дузпа и 5-6 секунди след нарушението главният съдия на мача Венцислав Кознички отсъжда несъществуваща дузпа за Чумерна..." В интерес на истината ситуацията е точно такава, каквато я описва диджеят. На записа най-изненадани изглеждат гостите от Елена, на които наказателният удар в тяхна полза им идва ей така, от нищото. Следва нахлуване на зрителите, доста работа за мускулестите полицаи от местното РПУ, фестивал и радост за душата на онзи тип запалянковци, които обичат да казват: "Ебаси тъпия мач, нямаше бой..." Разбира се, подобни дузпи често се гледат не само в трета дивизия, но и в "А" група. Вярно е, че понякога дори капацитет от класата на Антон Генов може да се заблуди от великолепни изпълнения като това на Данчо Тодоров и Велизар Димитров от ЦСКА срещу Локомотив (Сф), където станахме свидетели на рядко срещана двойна симулация за дузпа с главна и поддържаща роля Като цяло обаче футболните съдии в България така и не се научиха да режат глави по фин и изискан начин и най-често я карат през просото като мистър Кознички. Други първо свирят за единия отбор, след това обръщат свирката в полза на другите и съсипват целия мач. Това са слабохарактерни типове, които никога няма да постигнат съвършенството в деликатния бизнес на футболното съдийство. Като ще е рязане, нека да е както трябва! От вас се очаква да сте истински главорез, а не някаква уплашена баба, стараеща се хем да угоди на двата отбора, хем обаче единият от тях да спечели мача. Затова по-надолу ние, семкаджиите от трибуните, видели какво ли не, предлагаме кратко помагало за арбитрите как по-добре да бутат аванта и да не докарват допълнителни главоболия на шефа си Борислав Александров. Условно разделяме отборите съперници на "правилен", който трябва да победи с ваша помощ, и "неправилен" - той пък е обречен на загуба.Ситуация №1. Игра в центъра на терена. Неправилният отбор поема топката, прави бърза контраатака и техен нападател излиза очи в очи с вратаря - почти сигурен гол. Надувате силно свирката, слисаният нападател спира и вдига отчаяно ръце. Вие на свой ред изваждате с недоумение свирката от устата си и започвате учудено да я разглеждате. Сигналът е бил случаен, без да искате... Междувременно вратарят на правилния отбор вече е хванал топката и играта продължава. Ситуация №2. Дясното крило на неправилния отбор атакува опасно по фланга, където левият защитник от правилните го сритва в кокалчето. На вас обаче трябва да ви се стори, че крилото на неправилните симулира, и му показвате жълт картон. Ако ви потърсят обяснение след мача, може да обясните, че левият защитник се е "намирал плътно до нападателя" и играта се е водила рамо в рамо. Нещастното крило поначало не е имало ден - освен жълт картон получава и травма. Кракът му бил отекъл - ами ето до какво водят симулациите! Продължавате играта със свободен удар за правилния отбор.Ситуация №3. Централният нападател на неправилния отбор вкарва гол с глава след центриране. Вие обаче сте непреклонен - гол няма! Вариантите са два - извършил е фаул в нападение или е имало засада. Хората в българския футбол са навикнали на това още от времето, когато Иван Леков не зачете онзи автогол на Легендата. Ако имате късмет, камерите на Сашо Диков ще бъдат зле разположени, ракурсът няма да е удачен и може да ви се размине с десетина пъти "Асене, върни!", докато се установи, че нищо не се вижда и "хммм... май че двамата наистина не са на една линия". С две думи, положението е, така да се каже, по усмотрение на арбитъра. Ситуация №4. Нападател от неправилния отбор е покосен пред дъгата на наказателното поле на правилните. Ако не отсъдите нищо, вече ви се пише много лошо, тъй като онези ще ви нарамят. Великодушно им дайте пряк свободен удар. В "А" група голове от такова положение падат от дъжд на вятър, така че може да сте спокоен. За беля някакъв от неправилните изпълнява точно удара и топката влиза в мрежата - гол! Вие обаче не сте на същото мнение и анулирате попадението. Тъй като повечето футболисти от българската "А" група чупят стойки, когато бият пряк свободен удар, съвсем спокойно можете да се оправдаете, че е имало лъжливо движение. А както знаем, то е забранено от правилника. Още по-добре е, ако не сте дали сигнал за изпълнение на удара - тогава в сила влиза поговорката за бързата кучка. Повторното изпълнение няма начин да влезе отново, като знаем какви майстори са нашите футболисти. Ситуация №5. Вече е 70-ата минута, а мачът опасно върви към нула на нула. Няма страшно, тук на помощ отново идва правилникът, този път в частта му за дузпата. Номерът е някой от правилния отбор да поеме топката, да се вреже в тяхната защита и да рухне витиевато в наказателното поле Вие сте категоричен - това е дузпа! Все ще се намери оправдание във ваша полза, че "има някакво докосване", тъй като такова винаги съществува. За по-голяма убедителност показвате жълт картон на някой недоволен защитник от неправилния отбор, дръзнал да се изплюе гневно на игрището. Следва гол и с това мисията ви е изпълнена.Разбира се, подобен тип съдийство не е самоцел и зависи от редица фактори. По-важното е обаче да имаме реална оценка на евентуалните последствия след мача. Едва ли ще ви набият, тъй като на стадионите вече има достатъчно охрана и дори разлютени типове като онези от стадиона в Дряново няма да ви докоснат. Делегатът на мача ще ви разбере и ще ви пише оценка 7.5 или дори 8, така че няма и да ви накажат. Във финансово отношение също ще бъдете добре Най-много някой от загубилия отбор да ви наругае след мача. По-лошият вариант е, ако треньор на неправилните е някой като Велислав Вуцов, чийто речитатив е труден за спиране, когато ченето му набере инерция и започне да вие като линейка. Ако обаче отсреща е някой кротичък човечец като Димитър Христолов от Ботев, някой като Ради Здравков, който си говори на мустаците, или някой от онези мрънкащи хорица от Видима, тогава нещата изглеждат доста по-приемливи. Ще ви се размине с два-три реда по вестниците и толкова. Най-много някой като Теди Джорджо да наплюнчи химикалката, да седне пред листа и да почне да пише: "Уважаеми господин Диков, ние сме от Дряново, така и така..."

15-те най-големи обиди в спорта

Те радват милиони фенове с постиженията си, но понякога просто забравят да си премерят приказките. Немския в. "Билд" публикува своята селекция на 15-те най-големи обиди в спорта.

15. "Аз не съм новата Курникова. Искам да печеля мачове." (Тенисистката Мария Шарапова)
14. "Майка ти също." (Крикет звездата Фред Труман отговаря на свой съперник, който му казва, че е било по-добре да си държи краката затворени)
13. "Джо Фрейзър е толкова грозен, че трябва да стане рекламно лице на организацията за защита на дивия свят." (Мохамед Али през 1971 г. преди първия си мач за титлата срещу Фрейзър)
12. "Само ако избухне епидемия от чума." (Джовани Трапатони отговаря на въпрос дали смята да извика Паоло ди Канио на световното)
11. "Честито! От кого е?" (Джо Фрейзър към свой съперник, който развълнуван споделя, че жена му е родила бебе)
10. "Щом хората правят от мухлясал хляб пеницилин, значи и от теб все нещо ще излезе." (Мохамед Али към начинаещ боксьор)
9. "Какъв ти е проблемът, освен че си безработен, идиот и глупак?" (Тенис легендата Джон Макенроу към зрител)
8. "80% от топ 100 са дебели свине, които не заслужават да печелят колкото мъжете." (Шампионът от Уимбълдън Ричард Крайчек коментира темата за изравняването в наградните фондове на мъжете и жените в тениса)
7. "Окей, вземам си думите назад! Само 75% са дебели свине." (Ричард Крайчек отговаря на въпроса дали иска да се извини)
6. "Той не може да стреля с левачката, не може да играе с глава, не може да печели единоборства и вкарва малко голове. Иначе всичко му е наред." (Футболната легенда Джордж Бест за Дейвид Бекъм)
5. "Как са жена ти и децата ми?" (Австралийският състезател по крикет Род Марш към англичанина Йън Ботъм)
4. "Жена ми е добре, децата ти са малоумни." (Отговорът на Йън Ботъм)
3. "Всеки път, когато изчукам жена ти, тя ми дава кексче!" (Състезателят по крикет с наднормено тегло от Зимбабве Едо Брандс отговаря на въпроса на австралиеца Глен Макграт защо е толкова дебел)
2. "Той е толкова тъп, че не може да напише думата "котка", дори когато някой преди него е написал К, О, Т и К." (Хокеистът от НХЛ Холиууд Хендерсън за съперника си Тери Брадшоу)
1. Това, което е казал Матераци за сестрата на Зидан на финала на световното през 2006 г. в Германия.

Левскарче, от тия истинските

Феновете, които обичат тима ще дойдат и срещу Тампере и няма да освиркват в 40-та минута при резултат 0:0. Другите... които идват да гледат Челси, Барселона и Вердер и които се включват с реплики от рода на “Айде тичай бе, Мечо” и “Ице стига си я мотал, подавай”... на тях много им здраве!!!

Рима да има...

Ще ви го начукам с два пъти по-дълъг на катър и после ще ми викате СЪР!!!

Честит рожден ден Ечоооооо!

Близнаците те обичаааааат безкрайно много да си жива и здрава, пък в сбота ти обещавам да се рзмажем ;)....всичко хубаво на теб да се случи и да подадеш малко и насам...Обичам те "лъве"

Не е справедливо!

Мениджърът на волейболен клуб „Левски Сиконко” - 42-годишният Георги Захаринов загина в тежката катастрофа на главен път София – Варна край село Джулюница, община Лясковец. Освен него на място е починала и 47-годишна жена. Други четирима души са ранени и са откарани в Областната болница във Велико Търново. В автомобила е пътувал и италианецът Иван Контрарио - част от щаба на треньора Мартин Стоев в националния отбор. По непотвърдена информация италианецът е ранен и е настанен в болница. Трагедията се случва ден, след като генералният мениджър на баскетболния тим на ЦСКА Емил Коен и президентът Владимир Федяев загинаха във Франция при автомобилна катастрофа. БМВ-то, в което двама българи са пътували, се е врязало в автобус с 45 пътници. Двамата в автомобила са загинали на място, а 24-ма от пътниците са настанени в болница.

История?

Какво е това история?

Точно сега няма да изяснявам какво е съдържанието на думата история нито пък значението.Единствено ще ви кажа какво за мен е историята и каква е първата асоциация коят ми минава през главата като чуя тази дума.

Историята крепи хората,всичко се гради на нея....тя е незабравима.Човек който не познава историята си не познава себе си,за жалост аз съм от тези хора, но бавно навлизам в материята.Днес с брат ми ходихме до Копривщица за да разгледаме някои от къщите на най-големите български революционери.Най-добро впечатление ми направи къщата на Тодор Каблешков и не по-малко добро впечатление ми направи къщата на Димчо Дебелянов, които са си били съседи.Домт на първия е изваян с над 15 различни дърворезби,на два етажа,огромна и наистина много красива.Трудно мога да приема,че на пръв поглед презадоволения Каблешков ще зареже охолния си живот в името на свободата на народа.Но явно различни разбирания в различни времена.Палата с многото стаи и уюта яво не са разколебали и за миг Каблешков да тръгне на огън срещу поробителите(на снимката е къщата на Тодор Каблешков).Kакто повечето знаят първата пущка на априлското въстание е гръмнала точно в Копривщица.На следващите снимки ще видите в какво са се клели апостолите(символите на клетвата) и каква е била клетвата им.

Човекът е имал много силна воля и несломим характер.Но за съжаление на 25 години той почива като помощник апостол във въстанието.Както е казал Дебелянов:

"АЗ ОТИВАМ И ЗНАЯ ,ЧЕ НЯМА ДА СЕ ВЪРНА,ЩЕ БЛЕСНА КАТО ИСКРА И ЩЕ УГАСНА" Ако на някой му хареса написаното нека прочете цялата му биография и разбере за какъв истински българин става въпрос.

Историята показва нещата такива каквито са,историята за Димчо дебелянов и неговия далеч по-скромен живот я оставям за някой др път.

Това беше за днес надявам се поне малко да ви заинтригуват написаните неща...и ако не сте посещавали музеите в Копривщица...е айде де крайно време е :)

КРАЙ!

Дойде краят и на първата учебна година в УНСС! Последните поправителни изпита минаха и вече сесията е зад гърба на всички ни.

КОПЕЛЕ К'ВО СТАНА?

Остават още 2 резултата да излязат и дай Боже да са полужителни от изпитите бяха яко трудни,а за септември не ми се мисли.От днес официално съм ваканция и почвам да си търся работа...каква ли, още не знам.Важното е че дните ще минат някак си по безгрижно...Успех и на останалите с кандидатстването и с взимането на сесиите ;)

1 година по-късно

Една година по-късно от бала на 12-ти д от столичното 12 СОУ "цар Иван Асен 2"...мамка му бързо мина една година, всчкаш беше вчера бала ни, когато гласовете ни обзеха нашия "2-ри дом".За ч година много неща се промениха, кат започнем от училието та завършим до учениците.Тази една година внесе огромна промяна в жвота на един иначе толкова обикновен клас.Ще попита някой:"Абе тъжно ли ти е?" За кво да ми е тъжно бе че не се виждам с тях ли и че не си изкарваме безгрижно цялата година заедно ли....хммм даже ми е много тъжно...никъде няма др такъв клас.

"Къде останахте чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове пожелавани,
с откровения незабравени....цял живот?

Клас изпълнен с любов,караници и МНОГО ПРИЯТЕЛСТВА...всичко почва да се забравя обач.Всеки си избра своя път, или пътя избра него.Аз лично никога не бих могъл да забравя изживяното в училище, никога.Сега не се виждаме както преди, ма и няма как да е иначе...ТУК ИСКАМ ДА КАЖА ЧЕ ОБИЧАМ ВСИЧКИ И МИ Е ТАКОВА ЕДНО НОСТАЛГИЧНО ЗА ОНЕЗИ ДНИ И ОНЕЗИ ХОРА----алекс, ади, биби,бильо,боби, вальо, жоро, гери 2 гери, дани, жени,емо, жаки,кам, лидето, маги,русата фея,( twin 1 си е с мен) , николаеца, пешо, ради, силвето,тошо, теди, тони ,а сам на себе си не си липсвам :D ---казах квот ми беше на сърцето...за училището ми е тъжно също ма него го виждам често....ае УСПЕХ ПО БАЛОВЕТЕ и на сесиите

И ОТНОВО ЛЕВСКИ ШАМПИОН

Дай си сърцето на синия отбор,
Помията с отрова на свинете остави,
Сезоните са дълги, но аз не тъжа
Шампион е Левски, о , Левски - София

Не искам аз други да обичам,
Не искам аз чорбарската любов
Сърцето си на Левски аз обричам,
И пазя го изпълнено с любов!

Върнете името на стария отбор,
И ний ще наложим пак "синия терор",
Че Левски - име свято, помнете това,
Смърт за Милко Балев, смърт за ЦСКА!

Отново шампиони на България....да се надяваме на 24-ти Май и купата да е синя.След 3:5 срещу столичното ЛОКО съпровеождано от най-красивия мач през изминалия сезон сините отово ликуват с титлата.Много ми е трудно да ви опиша колко съм радостен, защото много се изговори за Левски презгодината.А тя беше наистина много успешна.Левски в шампионска лида, там където всички искахме да ги гледаме... фаул старт за Левски но се надяваме ази година пак да сме сред най-добрите на континента и да покажем че не случайно се изкачихме до там.За родното първенство няма какво да говорим 2 победи над ЦСКА, 2 победи над ЛОКО СОФИЯ и 2 победи над СЛАВИЯ...селяните са си селяни за тях няма какво да говорим те не се пречисляват към класните столични клубове.Заслужено триумфирахме и тази година.25 е красиво число, дано с титлата дойе и дубълът.

ЧЕСТИТО ЛЕВСКАРИ!!! ЗАСЛУЖИХМЕ СИ Я :)

София "ЗА" Хип-хопа

Евала на Бойко Борисов(въпреки политическата му същност,или по-скоро принадлежност) и едно голямо БЛАГОДАРЯ на SPENS. Не само защото взаимно организираха БЕЗПЛАТНО качване на сцената на X-team, OCG, KUC & KLEC, Wosh MC, RAPTON и негова милост SPENS, а защото и показаха също така че могат да допринесат за развитието на тази музика в България.Сигурен съм че дори и присъствието ми там както и моето така и на останалите подкрепили хип-хопа струваше 5 лв пак щяха да се съберат доста хора. Изключително ми е радостно,че показаха, че им пука (може от срам или неудобство) поне малко.Дано в бъдеще станем свидетели на повече такива прояви, били те организирани от някое МС или от Столична Софийска Община.

PS:...Т'ва яко копеле на снимката е Ечо и и е изключително драго да се запознае с вас.... LOVE YOU E40!!!

Живот като на кино

...точно така ми минава днешния ден, като на кино.Седя гледам филми лежа и подяволите съм със скапани патерици,колелото ми нощува в Студентски град а челси и юнайтед нвзеха по една лека победа над ливърпул и милан :) . Не мога да се движа като нормален човек и тва ме подтискам, тва е основната причина да се пиша, за да мога да се оплача.Тренировките съсипват хората ма без тях не може да се живее (поне аз не мога де).Ае чао за сега!!!


PS: Оставих ви най-отгоре LET THE SUNSHINE IN...ако ви се гледа края на КОСА или ви се слуша песента :) .

От....До

какво е изкусто ли? сега ще ви покажа какво е изкуството през моите очи...кои са красотите,които живота ми поднася...вижте съмнявам се някой да отрече красотата на снимките коит сега ще видите...ако има такива...я сас :)

kuki bez masuri-mainata im

WE HATE YOU TOO!!!

ufff

po4ti mesec bez post...ma toq myspace very addicting :D...ne moaaa da se mahna ot nego...i hilqdi uroci, doma6ni,zadyljeniq mamata si e ebalo...4akame si knijkite sled kat minahme i prez B4K..i da se ka4vam na kolata...idva knijkov den i skapanite lekcii...osven tva i nekvi ot4eti i dokladi....oplakah li se dostaty4no? Izkarah si imenniq den s edasi qkite hora na visoko v nekva planina,nqma da vi kazvam kolko qko be6e,barbekiu biri nargileta,po qka cvetnica e nqmalo,mai tva go kazvam vs godina...pribrahme se skoro ot taq planina i pak mi se hodi nqkyde,dobre 4e sa kvartalnite da moe da se sybirame vsqka ve4er na po bira i nargile + nekoi dr qk ma4...ae otivam da sportuvam 4e natejah pove4e ot dopustimoto.....

PS:Kopeleta ne qjte vafli.Edna vafla se sravnqva na 12 km ili 25 min ti4ane na pyte4kata vyv fitnesa! Az gi otkazah, a ti ???

DRIVERS...

Drivers are......
...these crazy guys who are driving their cars dangerously around you, I suppose you know them.From this moment driver is..........is ME :) :) :) i passed my driver exam,my brother too.It's time for drinking ...bye to all

Fuckin' cheaters...

Два изпита за два дни!И двата много тежки.И на двата преписахме божествено :).Близнаците цял живот остават нехванати(да чукам на дърво),колкото изпита имахме до сега толкова пъти преписахме.Доброто старо 12-то училище ни научи на 2 изключително важни неща.ПЪРВОТО-да играем карти,а ВТОРОТО-да преписваме.И двете ми влизат в употреба всекидневно.За разлика от хората на снимката ние не можем да бъдем хванати,или поне за сега си оставаме нехванати.Няма да споделя кои са дисциплините по които преписахме от съображения за сигурност.Не правете като нас хора учете,шот не всичко опира до късмет,или както казват в една нашумяла реклама "Трябва и акъл".След 6 дни ни идва и шофьорският изпит.Там и да искаме не можем да препишем ма ще измислим как да си помагаме и дано го вземем от 1-ия път.С листовките беше лесно,но крмуването си е до преценка на онезо лайна от ДАИ.
Толко от нас похвалих се време ми е за спане ;)

Живота си тече,а на мен все нещо ми пИче.Яко време и яки хора.3 поредни дни деградирахме покрай кварталните събирания и пушенето на наргиле.4 кутийки за тютюн 3 дни...цепиме ли рекордите....Левски вече е със 6 точки пред ЦСКА,а те върнаха тройчо за треньор.Челси задържаха Х на Тотнъм арсенал отпаднаха от лигата на шампионите,а аз трябва да уча за контролни.Т'ва според мен трудно би се нарекло животец.Минаха ми 9 часовите лекции в събота,ма сега почват 10 часовите и то в 3 поредни дни.Не ми завиждате нали....ма се живее,нали все пак амбицията ми да си отворя хотелче до езерцето трябва да има няква основа,а каква по-добра от ученето :).Днес си отидох до училището...да знаете кво е яко...особено кат си студент вече те гледат все едно си учител..пък и показах на малките шампиони по волейбол че старата школа винаги ще води с 2 точки(в мое лице ихихихи).учителите са си същите,учениците също,не се застоях много,шот нямах време,ама стигнах до заключението че без бившите 12-ти класове е мнооооооооооого празно.Повечето дечица си седят по стаичките говорейки за глупост,дори карти не играят.И все пак учителите и учениците са си същите,само училището се е променило,самотно му е...или поне през моите носталгични очи изглежада такова.

SUGARCULT-Memory

This may never start.

We could fall apart.

And I'd be your memory.

Lost your sense of fear.

Feelings insincere.

Can I be your memory?

So get back, back, back to where we lasted.

Just like I imagine.

I could never feel this way.

So get back, back, back to the disaster.

My heart's beating faster.

Holding on to feel the same.

This may never start.

I'll tear us apart.

Can I be your enemy?

Losing half a year.

Waiting for you here

I'd be your anything.

So get back, back, back to where we lasted.

Just like I imagine.

I could never feel this way.

So get back, back, back to the disaster.

My heart's beating faster.

Holding on to feel the same.

This may never start.

Tearing out my heart.

I'd be your memory.

Lost your sense of fear.(I'd be your memory)

Feelings disappear.

Can I be your memory?

So get back, back, back to where we lasted.

Just like I imagine.

I could never feel this way.

So get back, back, back to the disaster.

My heart's beating faster.

Holding on to feel the same.

This may never start.

We could fall apart

And I'd be your memory.

Lost your sense of fear.

Feelings insincere.

Can I be your memory?

Can I be your memory?

It was promised...

Този пост е само защото обещах да поствам нещо.Снимката я намерих днес в компютъра си и я харесах за вас.Напоследък не ми се пише щот сме затънали в домашни и др проблеми а и днес МАМ има рожден ден,да ни е жива и здрава и все така да ни слуша.Изминалата седмица бе запълнена от мачове и скапани лекции.Този път не ме изгониха но бяха на път,може би "тишината е злато".Размотах се покарай армията онзи ден и влезнахме да гледаме мача на ЦСКА с Черно море....пак изгубени 105 минути ма поне резултата ме удовлетвори и увеличи дистанцията между цска и ЛЕВСКИ,което нямам как да не ме радва.Завърших мин месец на 6-то място този път от 32 000 човечета в сайта за спортните залози...влизам във форма въпреки че тоя месец тръгнанаопаки малко.
Айде ариведерчи от мен...до скоро.

Ей Pffff спазих си обещанието за пост ;) it's 4 u

Really hard day!

AWESOME(what the hell this means?) ...Today wasn't ma' perfect day.Firstly i was at my jim.I've done a lot of ex. for my brests( :D ),then i visited my volleyball session

,which was near 90 minutes of hard ex. and 20 minutes running over the field.At the top of that one fuckin' gay kicked me and Slavena(this pretty girl on the top of the page) from his stupid lecture.The lection was based on statistics-it's conected with faggots :-D.Then we(me and slavena) were walking around the student's town.We saw many stupid things but there's nothing more stupid that the lector of statistics-believe me. His lections are too boring even 4 you or somebody else...oh God..i am too tired for keep writing about this sun of a bitch.Good night 2 all

50% are done

Ето такава кола искам да карам....не точно тази,ама да изглежда по подобен начин и честно казано не ме интересува дали ще виждам колите отстрани или не.Важното е те да ме виждат а с такава кола ще се забелязвам.Повод на тоя ост е тва че изкарахме листовките днес.Минахме по бързата процедура-60 въпроса за 15 минути и дим да ни няма.Хубавото е че минахме бързо и по възможно най-добрият начин.Сега ще си чакаме да изкараме и кормуването и всичко да си е наред та най-сетне да карам законно а не кат мина покрай някоя кука да треперя"ще глобят ли майка ми и баща ми или направо ще им вземат точките".Изфуках ви се сега си лягам ;).Лека нощ ту ол

Commin' soon

С идването на сутринта ще дойде и краят на 3 безгрижни дни изпъстрени с много пушене и пиене.Със слънцето ми идва и изпита за шофьорче(листовките).Ранното ставане и за лекцията по счетоводство е следствие от идването на слънцето пред моя прозорец.Искам да си изкарам изпита.Учихме и двамата много и се надявам да си е заслужавало.Сега си лягам в чакане на слънцето и един от най-дългите дни.Лека нощ на всички!

Открихме сезонааааа

Еееее,открихме сезона с първия домакински мач на ЦСКА.Представянето въпросния мач игран на Българска армия пред погледите на 4000 хиляди премръзнали зрители срещу отбора на Пирин Благоевград.Двъбоят завърши 2:0 за домакините и освен студ и 4 отменени гола и 2 зачетени с друго не можем да се похвалим.Показаният футбол бе някак си махленско,но кат за първи мач не мога да се оплача....чакам и представянето на Левски.Дано наблюдавамке красив полусезон и националите да се справят с квалификациите!

Шампионска лига!

"...готов за атака,кой пак пристига?
хора все едно че съм играл Шампионска лига"
От доста време насам се питам кое е това нещо без което ежедневието ми е така празно.До днес въпросът не намери своя отговор или поне аз не можах.В 21:45 обаче отговорът просто се стовари върху мен като чук върху пирон-ШАМПИОНСКА ЛИГА.Макар и да гледах два напълно омразни отбора в лицето на Реал М и Байерн М които са в абсолщтната футболна криза,този мач ми се стори божествен.5 гола,брутални сцени,красиви голове,хвърлени запалки и вулгарни знаци...абе все едно съсм си на нашенски мач но някак си по-красиво.
Проблемът с ежедневието ми се реши,сега чакам да почне и БГ първенството на което да мога да ходя да си 4опля семките и да псувам колкото си поискам.И тържествено обещавам да ходим на повече мачове.Ако до сега сме ходили на 10 ма4а за сезон трябва да ги направим 16-20 :).Поне има време,стига мачовете да не са всяка събота че с тия лекции по 9 часа ще е трудно.

LET THE FOOTBALL BE WITH YOU!!!

Това са те,наште две ръце.Къде са твоитееееее???

Нека бъдат над главите стиснати в юмрук братлее.

134 години по-късно...

Знаете ли кое смятам за тъпо?Това да си даваш последните стотинки от ваучера за смс-и,които определят дали някой тучрин ще спечели ферари или ще ти донесът подарък "лого за мобилния ти телефон".Скоро на мен лично ми се наложи да пратя смс за 2 каузи.Едното беше за момиче изпаднало в беда,а другото беше за "Великите българи"
Днес 134 годинио след смъртта на Васил Левски всички българи знаем че именно той е определмн от народа за най-великият българин.Мислих да ви преразкажа историята но надали има някой който не я знае....или поне най важните части от нея.Само за край,искам да ви оставя последните думи на Левски,за да ги прочетете и разберете какво е силен дух и силна воля.

Той моли свещеника да го спомене в опростителната молитва не със светското му име “раб божий Василий”, а с монашеското ­ “йеродякон Игнатий”: “...И след малко мълчание прибави: “Моли се, отче, не за мене, а за отечеството България!” Последните думи на Левски, преди да увисне на бесилото, са: “Боже, избави България!”... Да се уповаваш на Бога преди смъртта си не е проява на слабост, а на голяма духовна сила.

Ето за този човек е достойно да си изхарчите последните стотинки.

СКУКАТА

Било ли ти е някога толко' скучно, че да се чудиш к'во да напра'иш? Искало ли ти се е някога, поради налегналата те скука да си ТЕГЛИШ КУРШУМА,
да си РЕЗНЕШ ВЕНИЧКИТЕ, или чисто и просто да зарежеш всичката си работа и да полетиш някъде из небесата?
Карала ли те е някога тази кучка (скуката) да се чувстваш толкова празен и изчерпан, че да не можеш да споделиш една две думи с най-близките ти хора?Но замисли се!!! Мислил ли си някога как да се отървеш от това проклятие? Замислял ли си се че като те хване ще те смачка още повече? Но за да избягаш от скуката трябва да си бая бързичък (а не кат таз бракмичка)Не се оставяй на скуката да те поведе 'щот никога не можеш да бъдеш сигурен накъде ще те поведе. Има толко' мноо пътища, толко' мноо алтернативи. А бъди сигурен че кучката ще те преебе максимално и ще те отведе в самотата.Там ще се чувстваш смазан смачкан и забравен.Не позволявай т'ва да се случи! Затова, когат' усетиш че ТЯ приближава, покажи й големия

Просто кажи "НЕ" на скуката!и продължи да живееш както ти си избереш, защото

I WAAAAAAAAANT

Не е ли това най-доброто място за размисъл.Чудя се,ако застана на това място за колко ли неща едновременно ще си мисля.Предполагам,че в мислите си ще засегна проблемите на цялото човечество или поне познатите ми такива.Това наричам СПОКОЙСТВИЕ!

LEAVE ME ALONE

Ученето си е...

Ученето си е...учене.То не спира никога.Тия дни чета правилника за безопастност по пътищата,че на 26-ти ни очаква изпит върху така известните листовки.Само да го вземем тоя изпит и забравям за 280 и всички подобни превозни средства.Само да не ми се падне тази картинка и да ме питат кой знак изключва останалите или нещо такова.

Днес ще бъда по-кратък щот имах дълъг трудов ден и мисля да лягам.Утре ще ни е и първия ден в УНСС за този семестър и то заради валя която не можемн да изпуснем утре има имен ден ;) и ще има папане.Айде до скоро...

Българи Юнаци!!!

България спечели четиристранния международен турнир в Кипър с участието на домакините, Латвия и Унгария. Нашите показаха, че са с класа над останалите съперници, след като победиха без проблеми с 2:0 Латвия и с 3:0 на финала Кипър. Така взехме първата си купа....или поне първата откакто се помня.Сега съм по оптимист за евро 2008.

PS:Направих си вече и страничка в myspace.Доста труд и усилия ма и взаимно се поизмъчихме.Има още неща които трябва да се равят по него но с времето.който иска да ме посети нека натисне ТУК

Шествие за подкрепа на българските сестри

В петък от 17:30 пред пилоните на НДК се организира митинг шествие за подкрепа на българските сестри осъдени на незаслужена смърт в Либия.Подкрепа ще бъде оказана от целия български народ именно в петък.Който не е зает нека дойде,не за музикантите не за да го видят останалите че му пука,а за да се чуства морално удовлетворен от това което прави,защото не се знае кой от нас кога ще попадне в беда и дали някой ще му помогне.
Нека сме единни поне за една вечер!

Our previous home was...

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да съ6удиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...

О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!

...........................................................................(Димчо Дебелянов)

Скоро се размотавах в старото си училище и като никога усетих какво е носталгия.За миг си припомних как крещяхме по коридорите и вдигахме училището във въздуха(бяхме безобразен клас).Сякаш стените бяха изпълнени с нашите гласове.Спомените връхлитаха един след друг.Един прекрасен клас,съвсем безгрижен и мнго единен.Ето това ми липсва,въпреки симпатичните колеги в УНСС.Нищо не може да се сравни с последните 5 години изживяни в 12-то.Ама така е,не може вечно да съм ученик в средно училище(т.е. може пример е Ван Уайулдър)всичко се мени,може би еднообразието щеше да ме съсипе там,въпреки че всеки ден беше с пъти по различен от предходния.

Гледайте снимката горе и разберете що за училище е това--най-якото.

"FARS" на Марс

Enjoy the party

Ден,съвсем обикновен

Денят на пръв поглед беше съвсем нормален,като се изключи,че сутринта с Lizard ни се наложи да бутаме тролея,който запъна на Дондуков и Кракра.Обходихме с него пл.Славейков да си купим листовките,че изпита съвсем наближава.После обаче се обади и Тошо



От този момент денят се промени изцяло и както се разхождахме към народния театър посоката ни коренно се промени.2 часа по късно вече седяхме с Тошо в кръчмата на Лучано на по бира и шопска салата.В последствие с нас взехме и Ники,


Бильо и
Биби.
Откровено казано най-се зарадвах на биби.Не бях я чувал много време и наистина ми беше домъчняло доста.Гледахме с тях мача между Тотнъм и Манчестър Юн.Доста добре ми се отрази това виждане.Не бяхме кой знае колко човека, нито пък се застояхме много,но все пак си бяхме нашия клас.Всички си учат,биби пак си рисува,а ники има огромни флешове,които му стояха доста добре.Тошето влиза в сесия и скоро почва стаж във 2-ро РПУ,така че се пазете,защото идва некорумпирано ченге с големи амбиции.
Айде махам се че се отплеснах,а утре ми е първият ден във фитнес залата с Митко.Лека и спокойна!