рима до рима

Явно имам какво да кажа!
дали е сутрин и съм на плажа,
дали е вечер и се разхождам по паважа,
или прост е нощ и за пореден път гледам "Нощна стража"?
значение никакво няма, просто спомен в текст от един куплет искам да разкажа.
В този миг, черно или бяло някъде се ражда,
а в мен лека мисъл за теб се поражда.
Помоли ме искрени чуства пред теб да искажа,
може би любов или обич търси, но безразличие започна в теб да се насажда.
мъка и огорчние сега са на пейзажа
кражба на емоции и за теб жажда
Но всичко е спомен черен, черен като сажда.
за миг повярвах
ако роля беше оскър ти подарявах
куплет по дълъг от ред отбягвах
но за теб не ред а сърце дарявах
ти си тайната на успеха, с теб побеждавах
но в тази година други с теб сравнявах

Vsi4ko zapo4va i zavyr6va taka!

Never looking back!!!!

5

Кирил Терзиев
ПЕКИН 2008 БРОНЗ
Борба свободен стил 74 кг




Радослав Великов
ПЕКИН 2008 БРОНЗ
Борба свободен стил 55 кг





Явор Янакиев
ПЕКИН 2008 БРОНЗ
Борба класически стил 74 кг




Станка Златева
ПЕКИН 2008 СРЕБРО
Борба свободен стил 72 кг





Румяна Нейкова
ПЕКИН 2008 ЗЛАТО
Гребане гребане-скиф

Пет заредени постолета правят....кво ви пука кво правят!
Имаме си 5 лъвчета, 5 Герои развяващи гордо трибагреника.
В тези 5 човека виждам минало и бъдеще и в момента текста:"Картината е сива България не е жива"няма никакво приложение. Поглеждайки в тези очи, очи на шампиони, всичко има смисъл!

Как се казва ли....?

Женско име носи, звучи някак си гръцко.Шесте и букви опреличават действителността, мъката,скуката,тъпотията, и мен в този момент....никой ли не може да се сети, или може би не я познава(късметлии такива).Тя се казва Апатия!

Лека нощ!

За кого?

ЗА КОГО ли да викам по стадионите, като за пореден път ни бият като първокласник кучето на съседа.
ЗА КОГО да викам на олимпийските игри които чакам 4 години, като българското участие завършва от мястото от което и започва.
ЗА КОГО си даваме парите по стадионите,като не виждаме и 1/1000 за това за което сме си платили.
ЗА КОГО ли си пазим емоциите, когато не го показваме в момента в който би трябвало да излязат на яве и да зарадвае отсреща стоящи/я/те.
ЗА КОГО ли хората пилеят времето си, след като няма нужната възвращаемост?
ЗА КОГО ли си римуваме вечер преди лягане,или докат бездействаме в у-че или на работното място,като музата както идва така си и отива, обикновенно вечер с такси :).
ЗА КОГО ли си мислим докат слушаме любимите си песни и гледаме старите снимки от обновения folder "Friends".
ЗА КОГО ли някой ден ще бъдем нужни и дали ше е само в моменти трудни.
ЗА КОГО ли си пазя въпросите и въпросителните знаци.
ЗА КОГО ли изписах тия тъпотии кат никой няма да ги прочете.

ЗА КОГО ЛИ ?........ВСИЧКО СИ Е ЗА МЕН!!!!

Team work

Действие Първо: Мотивация / ДемотивацияВ една клетка затворили няколко маймуни (екип). В клетката имало кашони (ресурс) и банан, закачен на тавана (награда). Една от маймуните (лидер) наредила три кашона един върху друг, покачила се по тях и взела банана. От тавана започнала да пръска студена вода (намеса на Топ мениджмънта). Маймуните се разбягали.Закачили нов банан. Друга маймуна наредила кашоните, покачила се по тях и взела банана. Пак запръскала студена вода. Останалите маймуни я набили и изяли банана (работа в екип). Закачили нов банан. Сработил “рефлекса на Павлов” - щом една маймуна решила да вземе банана, другите я набили, защото знаели, че всички ще бъдат намокрени, но не всички ще ядат банан (групова отговорност).Действие Второ: Силата на екипаНамесил се HR отдела. Подменили една от маймуните (развитие на екипа). Новата маймуна решила да вземе банана, но останалите веднага я набили (фирмена култура). Постепенно подменили всички маймуни. Последната нова маймуна решила да вземе банана. Другите усърдно я набили, без да знаят защо - те никога не били мокрени (Team Spirit).

И те живяли весели и щастливи...

Къде е лирическият "АЗ" ????

"Въпроси без отговори"...... направо ще експлоадирам


Дали ще стигна където отивам или ще се самоизям,
дали когато съм с неподходящ наистина съм сам,
дали живота е една спирала в която всеки бавно потъва,
и само жаждата за разум деградацията спъва,
дали ако кротува съществото се сбогува с белия свят,
радваме ли се на готово, или ... че живееме в Ад,
дали реалиста е потребен, оптимиста е непотребен,
положителния дървен филисоф, а черногледияте такъв, защото от живота е наведен,
беден ли е прошлека или е надвил хорската потребност,
от определящи живота вещи всъщност безполезни,
семена на мъдростта покълнали са на мислителя в главата,
или просто бращолеви безкрайно интересни придчи,
коя от гората от мисли е истински вярната посока,
къде и кога е неизбежно бързо да направим скока,
кое е необходимо и кое можем да обходим,
щом не налагат вето има ли защо въобще защо да бродим,
търсим ли или блуждаем, знаем ли к'вото казваме, че знаем,
намираме ли свойта орисира или тя ни намира подхвърлена на заем,
дали наистина човек избира, или чужда сила манипулира,
третира ли човек човешки, или другия презира,
обяснима ли е незамиращата лира и неуспелите срива,
истива ли земята под краката ни, или човек ни убива.
Направо ще експлоадирам: въпроси без отговори.
Направо ще е експлоадирам, само въпроси без отговори.


Дали задавам въпроси на които само аз или никой не може да отговори,
дали да подам ръка, да обърна гръб, или да кажа "Sorry",
дали не започвам да разказвам небивали истории,
или просто за живота развивам своите теории,
дали в България всяко нещо смислено болест го мори,
дали за хип-хопа лекарство е отрова за позьори,
дали това, което става сега между нас всичките,
младите случва се,защото е дошло време за революция,
а дали сме готови щом пред нас стоят въпроси без отговори много,
а излизат и нови,с този звук аз съм тук с рима чук на пук,
човешките проблеми и душевните отрови,
а дали да стоим и да чакаме някъде,
чрез лишение и внушение да се градят наш'те отношения,
дали свободата у нас е свободия,а аз стоя тук с мерак да се развия като изгния,
да си човек или звяр, да слагаш всичко на кантар,
дали светлината отсреща е от края на тунела или от запален фар,
дали най-лесно е да тегля чертата и да вазирам
или да остана с вас и да експлоадирам.


Кой определя наш'то място, може ли всеки да избира,
избора от к'во зависи из между колко възможности варира,
нима не се лансират силните и слабите нима умират,
лабира ли целта на злото, с други думи дали се маскира,
лакей ли е съдбата на многобройните ни идеи,
трофей ли е личното ни щастие на действията ни зрели,
гордее ли е мръсното ни подсъзнание или е водеща нотка,
безкрайно краткото ни съществуване на време до клопка,
достигаме истински върха, или това е невъзможно,
достатъчно ли ни е разкрито, или да разберем е прекалено сложно,
наистина ли отговор няма, или просто е оклончив,
мрачно ли е съществуването или живота е слънчев,
безмислено ли е дерзанието, трябва ли да живеем с мисъл,
кой ни излъга, че трябва логика за да има смисъл,
но който за всичко има готови отговори на място стои,
защото пренебрегва чувствата,
които са необясними, но верни следи



Mene me nema v celata shema!!!