Кой е...

Въпросът за тая нощ е кой е Николай Антонов...ако лицето му ви говори нещо ето и жокер тогава

....и ако не друго вижте

WWW.GOOGLE.COM поразровете си тоя човек го заслужава!

СБОГОМ ЕВРО 2008....

...казахме сбогом на евроквалификационния цикъл и сега чакаме да видим кой ще дойде на "Васил Левски" за световните квалификации>Това тежко и трудно сбогом го казахме с победа 2:0 над Словения.Тръгваме си с високо вдигната глава и потъпкано достойнство.Тоя път не ама дригя.....всеки път си го повтарям и няма да спра...има какво да даде това поколение на "милата родина".Аре бе ше ги смачкАМЕ КОИТО И ДА ДОЙДАТ....КВОТ БИЛО БИЛО...СЕГА ОТНАЧАЛО.








ОБИЧАМ ХЪРВАТСКИЯ ФУТБОЛ...


......никога не съм смятал че ще кажа тва....ма свалям шапка на тази нация....това коет направиха на днешната евроквалификация с Англия е невероятно и неповторимо.Тия хора не са за балканите.Сякаш за доста над нас.За който не знае ще обясна с две-три изречения.Хърватия унижи Англия като ги победи с 3:2 насред Уембли.Въпреки сигурното класиране Хърватите играха на 200% и пратиха Англия при България (у дома там къдет имало пудинг).Бас държа че ако бяхме на мястото на хърватите нямаше да се тормозиме и щяхме да уснем надутите англичани,които между другото прпопускат голям форум за първи път от 1994(златното българско лято) ,а европейско пропускат за пръв път от 1986 във Франция....статистика-ма за кво ли ни е нали Кранчак,Koвач и компания прекършиха отборчето на Макларън.





Часове преди да се случи това уникално за времето си постижение сътворено от "шахматистите"в един български спортен ежедневник излезе статия в която бяха посочени 20 основателни причини поради които Хърватите да не победят "трите лъва"ето и причините:





1. За Хърватия, която кандидатства за членство в ЕС, британският глас е важен.


2. Ако вкараш победен гол, може и да станеш герой в Загреб, но забрави за примамливата оферта от Мидълзбро.


3. Ако завършиш на първо място в групата, може да си в първа урна. Тогава забрави за сигурната победа над Австрия или Швейцария на европейското.


4. Загуба ще означава уволнение на Стив Макларън, което ще лиши широката аудитория от неговите тактически нововъведения.


5. Някой надъхан английски отбор, жаден за мъст (най-вероятно Болтън), може да се падне с Динамо (Загреб) в първия кръг на Купата на УЕФА и да измъкне 0:0 в първия мач.


6. Шумните, бесни и изгорели от слънцето английски туристи ще бойкотират адриатическите курорти.


7. Славен Билич ще се прости с надеждите да поеме Бирмингам.


8. Драмите по Би Би Си като "Казанова", които се снимат предимно в Дубровник, ще се преместят в Косово.


9. Танцьорите на Мореска от Хърватия няма да бъдат така добре приети в китните английски селца, както при визитите си през 1966 и 1980 г.


10. Горан Иваничевич вече няма да е любимец на публиката в турнирите за ветерани на "Роял Албърт Хол".


11. Лондонските дизайнери, бесни от загубата на Англия, ще загърбят Седмицата на модата в Загреб, с което ще намалят престижа на събитието.


12. Английските фенове ще подкрепят съперниците на Хърватия на европейското. С изключение на Германия. И Португалия. И Франция.


13. Нико Кранчар от Портсмът, Вердан Чорлука от Манчестър Сити и Едуардо от Арсенал ще търпят гнева на фенове кръг след кръг във Висшата лига.


14. Добрите спомени на Астън Вила за Бошко Балабан ще отидат на кино.


15. Аплодисментите за Марио Анчич и Иво Карлович на "Уимбълдън" ще заглъхнат.


16. Никой няма да похвали хърватите. Ще излезе, че Англия е била: а) измамена (като на световните през 1986 и 2006 и квалификациите за това през 1994 г.); б) нямала е късмет (СП 1990, Евро 2004, квалификациите за СП 1994); или в) провалена от индивидуална грешка (СП 1998, СП 2002, квалификациите за СП 1994).


17. Жените и приятелките на английските играчи няма да си прахосват парите по вашите курорти.


18. Дейвид Бекъм може и да не стигне до 100 мача за Англия - а това никой не му го пожелава.


19. Хърватия ще предизвика преждевременното пенсиониране на рефера, след като английските фенове засипят сайта му със заплахи.


20. Никой турнир не е истински без атрактивния, раздвижен футболния стил на Англия и така обичаните навсякъде английски фенове.



КОЙТО СИ ГО МОЖЕ СИ ГО МОЖЕ

а ние сме редом до АНГЛИЯ :D hahhahaha ae leka

Преди и след... 14 години на спомени

България приема днес Румъния в една напълно безcмислена квалификация. Точно преди 14 години в един наглед напълно предвидим мач националите повалиха Франция. Право в сърцето, насред Париж, с два точни изстрела. Екзекуторът бе Емил Костадинов. Първо в 37-aта минута той съхрани надеждите на Пеневата чета. После уби Петлите с онзи знаменит снаряд 7 секунди преди края. Без този велик 17 ноември Пеневата чета нямаше да стигне до метаморфозата "Златните момчета от САЩ '94".Такива мачове отдавна не гледаме. Докато чакаме националите отново да изкарат народа по улиците, можем само да се утешаваме със спомени

"Пързаляй се,за да умреш"

Детето знае много неща за този странен мъж, чувало е за безбройните му премеждия, див нрав и противоречива същност и усеща невидима, неразрушима връзка с него. То никога няма да бъде безразлично към човека, но не е напълно сигурно дали го обича, ненавижда или може би и двете. Детето ще страда до края на живота си. Развитието му никога няма да бъде пълноценно, а стремежите му винаги ще бъдат спъвани от непреодолими препятствия. Трудно му е да се концентрира, да улови и задържи мисълта си върху едно единствено нещо и да си спомни дори това, което е научило едва вчера.Това е разказ за двама души, две напълно различни личности, чиито съдби са свързани и въпреки това трагично разделени - несръчното дете с наранена памет, което има нужда от писмени инструкции, за да си спомни за какво се използва четката за зъби и великия мъж с тежък характер, познат на всички истински фенове на ските с името Дивия Бил Джонсън.Странното взаимоотношение между двамата ми напомня неумолимо за древната хинду концепция за кармата. Под една или друга версия тя присъства в почти всяка религия, философия и дори в науката. Кармата не е просто съдба, а сумата от причини и следствия, породени от решенията и действията на даден човек в миналото, настоящето и бъдещето. Боговете имат думата донякъде, но всеки носи отговорност за своята собствена карма - тя е универсален механизъм, според който всяка акция води до реакция, всяко действие носи последствие. Невидими нишки свързват решенията ни с живота на много хора и са в състояние да променят както техните, така и нашите собствени съдби. Колкото по-дълго живея на този свят, колкото повече научавам, толкова повече елементи от идеята за кармата откривам навсякъде около себе си. Има ги и в християнството, и в будизма, и в теорията на хаоса и дори в третия закон на Нютон.Открих ги и в живота на легендарния спускач Бил Джонсън. Може би го помните или поне сте чували за него. Аз няма да забравя откаченото му спускане през 1984 по стръмните склонове на Биелашница. Олимпиадата в Сараево бе пълна с незабравими моменти, но Бил определено стана автор на една от най-интересните интриги. Само два дни преди състезанието скандалният американец беше вбесил цялата скиорска общественост със следното, станало легендарно изказване: "Ясно е защо аз съм тук. Но за какво въобще са дошли всички останали? Сигурно, за да се борят за второто място."Подобна арогантност бе нещо нечувано. По онова време Джонсън беше неизвестен, 23-годишен нахалник, с репутация на човек без репутацияПочти никoй не го познаваше и не гледаше сериозно на него и въпреки че в краткото му резюме имаше една-две победи за Световната купа, шансовете му на олимпиадата бяха смятани за минимални. Американец никога не бе печелил какъвто и да било медал в спускане, така че фаворитите от Швейцария и Австрия бяха разярени от изказването на Джонсън и възнамеряваха да го накарат да съжалява за него.Но Бил знаеше нещо повече от тях. Месец преди старта лаборатория в Бъфало бе установила, че аеродинамичната стойка на Джонсън е с цели 5% по-добра от тази на който и да било скиор на света. Бил нямаше техника - стратегията му беше проста - бъди абсолютно луд, развий максималната възможна скорост, пък каквото щека покаже Когато състезанието започна, лудият американец сложи гарвановочерния си шлем и прелетя като снаряд по пистата, развивайки самоубийствена скорост. Снегът беше мек и пресен, но въпреки това трасето беше много бързо, с дълги прави участъци, които сякаш бяха създадени за маниакално смелия Джонсън. Бил групира тялото си в идеална аеродинамична стойка "яйце" и почти не излезе от нея до края на спускането. Мандибулите на останалите скиори буквално увиснаха до земята: Дивия Бил влизаше в завоите като пилот от Формула 1 и не намали дори в трудния "технически" участък. Ските му бяха две огромни, червени, 225-сантиметрови шейни "Атомик", които заприличаха на огнена мъглявина под краката му - нещо като пламъка след трасиращ куршум.Джонсън прелетя през финала и удари една от най-фамозните спирачки в историята на този спорт. Епичното закантване предизвика облак от сняг и когато той най-после се разсея, от него като от бушуваща морска пяна триумфално изплува Дивия Бил - новороденият бог на планината!В рижавата му коса блестяха висулки а в сините му очи искреше неподправена лудост. Времето му бе 1:45:59. След него се спуснаха 55 елитни скиори, но никoй не можа дори да се доближи до резултата му. Това бе първото алпийско злато за Америка в олимпийската история и последният успех в кариерата на Бил. За съжаление и преди, и след този величествен миг в Сараево животът на Джонсън бе безкрайна поредица от неправилни решения, печални грешки и необмислени постъпки. Характерът на Бил бе толкова труден и опърничав, че останалите скиори избягваха дори да контактуват с него. Той ненавиждаше реда и приветстваше хаоса. Ски аристокрацията и нейните традиции бяха неразбираеми за него.Златото, казват, не ръждясвало, но проклетият метал сякаш погълна самоличността на Джонсън и превърна последните остатъци от здрав разум на талантливия скиор в покрити с ръжда развалини. Бил престана да тренира и се отдаде на безкрайни купони, пиене и разхищение. Парите на спонсорите бързо се стопиха, а вследствие на безотговорен режим и липса на дисциплина започнаха да се трупат и тежки контузии на коляното и най-вече на гръбнака. Така олимпийският шампион бе изхвърлен от отбора и не можа да си издейства виза за следващите игри. Със съпругата си Джина и цялата покъщнина Бил почна да обикаля страната без цел и посока в търсене на някаква почва, върху която да хвърли котва. Интересното е, че въпреки грапавия си характер той имаше добре изплетена мрежа от лоялни до смърт приятели. Повечето хора го избягваха, но тези, които спечелеха доверието му, ценяха приятелството му и знаеха, че винаги могат да разчитат на него.Години наред семейството живееше в стар фургон и обикаляше от приятел на приятел, от една надежда за по-добър живот до следващата. Някогашното величие си намираше работа тук-таме като дърводелец и си докарваше по някой допълнителен долар със ски уроци за богаташи. Но Джонсън винаги е бил движен от неспокойствие, винаги е предпочитал да съществува на ръба. Стилът му на каране не е случаен - целият му живот бе едно стремглаво, саморазрушително спускане надолу - без завои, без финес, без техника. Развий максимална скорост, не мисли за особеностите на маршрута, пък каквото щека покаже! Бил предизвиквал смъртта почти всеки ден, при всяка възможност. Сякаш искал да счупи всяко табу, да се надсмее над всяко правило. Надувал мотора си без каска и с огромна скоростПравел откачени, ненужни каскади и дори карал сърф сред огромните вълни на Тихия океан в полунощ!Жена му го обичала безумно, но ежедневният страх за живота му почнал да разяжда търпението й. През 1990 се родил прекрасният им син Райън, който сякаш ги сплотил веднъж завинаги. Но 13 месеца по-късно в поредния им временен дом, този път в Лейк Тахо, Калифорния, Райън се измъкнал от столчето си, някак си отворил плъзгащата се врата към двора и паднал в малкия басейн зад къщата. Джонсън е трябвало да наглежда детето, но точно в този момент е бил с гръб към него и не го забелязал. Бил чул плясъка, втурнал се ужасен към басейна и извадил изпадналия си в безсъзнание син. Той останал в кома три седмици. Знам какво мислите. Мислите, че детето, за което стана дума в началото на разказа, е Райън. Че макар и осакатен, е все още жив. За съжаление истината е, че Райън не се събуди от комата и лекарите изключиха системата, поддържаща живота му. Бракът на Бил и Джина продължи още няколко години, но смъртта бе опустошила завинаги душите им и бе обрекла взаимоотношенияета им. Джонсън се бе хванал за съпругата си като за последен спасителен пояс и когато неизбежното се случи и тя го напусна, той реши, че единственият начин да си я върне, е да изживее отново олимпийска слава. Така Бил взе най-откаченото решение в живота си и на 40-годишна възраст обяви, че ще се бори за златото в Солт Лейк Сити. Без спонсор и с един чифт очукани, архаични ски "Атомик" той участваше в турнири и малко по малко започна да се придвижва напред към целта си. Бил влезе във форма и започна да диша във врата на скиори с 20 години по-млади от него. Изведнъж мечтата му вече не изглеждаше толкова налудничава. Един ден, воден от необясним импулс, изтатуира върху дясното си рамо думите "Пързаляй се, за да умреш!".На последната квалификация в Монтана Бил трябваше да се спусне по трасето на Биг Маунтин, където има сложен участък, наречен Тирбушона. Противно на всякаква логика Джонсън влетя в него на пълна скорост. Ските му се отвориха, той изгуби баланс и излетя от пистата с около 90 км/ч. Направи пълно салто във въздуха и посрещна твърдия като цимент сняг с лицето си. При удара мозъкът му се усукал в черепната кутия и няколко кръвоносни съда са се спукали, предизвиквайки жесток кръвоизлив в лявото полукълбо. Долната и горната челюст са се срещнали с чудовищна сила, като прерязали напълно езика на скиора. Парчета плът и отломъци от зъби попадат дълбоко в трахеята. Кръв започва да наводнява дробовете му...Хеликоптер го докарва мълниеносно в болницата, където лекарите са изумени, че Джонсън е все още жив. Невероятно рискована 3-часова операция отстранява кръвоизлива в мозъка. Специална туба в трахеята го спасява от задушаване и кръвта е изпомпана от дробовете му. Подобно на сина си, Бил прекарва три седмици в кома, но за разлика от него излиза от нея и като по чудо започва малко по малко да възвръща функциите си. През последните шест години Джонсън се е научил отново да ходи, да чете и дори да кара кола. Но огромна част от миналото му е изгубена завинаги. Бил не помни почти нищо от 90-те години, не вярва, че е разведен и от време на време пита през сълзи къде е жена муНепосредствената му памет често чезне, а мисълта му се лута и кръжи безпомощно около най-елементарния проблем. Присаденият език е на практика едно безформено парче месо, така че речта му представлява трудно разбираемо фъфлене. Дясната част на тялото му е с понижен мускулен тонус и движенията са бавни и мъчителни. Характерът на Бил също е променен - няма ги арогантната самоувереност, агресивност и вулгарен речник.Днес Джонсън е приветлив, спокоен и с блуждаеща усмивка на лицето. "В много отношения е на нивото на 6-годишно дете", твърди приятелят му Джон Криъл. Бил живее с майка си и никога няма да може да бъде самостоятелен. Пораженията върху мозъка му са трайни и масивни и по-нататъшното му развитие е ограничено. Въпреки това помни всяка секунда от златното спускане през 1984, помни и всеки изпълнен с агония детайл около смъртта на сина си. Но това сякаш са спомени, идващи от нищото, спомени, свързващи две напълно различни личности, които нямат нищо общо помежду си, въпреки че споделят едни и същи отпечатъци от пръсти и всичките 46 хромозома. Легендарният скиор и детето са обитавали едно и също тяло, но едно кошмарно падане, една жестока травма ги е разделила завинаги. Защо обаче ми се струва, че те също са разделени далеч по-убедително от онзи вездесъщ механизъм от мнoгoбройни причини и следствия, който мъдрите индуси са нарекли карма. Нали тя дърпа конците, изтъкани от самите нас, създава ситуации и обстоятелства и променя толкова много съдби. Боговете имат думата донякъде, но когато човек реши да се спуска цял живот право надолу и да се пързаля, за да умре, той е отговорен за своята собствена карма и за кармата на детето, което ще остане след смъртта му.Сега Бил Джонсън е на 47 години. Снегът, който някога хриптеше покорно под ските му, вече се е настанил в косата муНо детето не познава себе си в прошарения, застаряващ мъж в огледалото. То просто е заключено в тялото му и ще трябва да се научи как да живее в него. Затова майка му пише бележките с инструкции и ги лепи в банята. "Това е пяна. Пяна за бръснене. До нея е ножчето. Сложи тънък слой пяна върху лицето си. Избръсни се внимателно с ножчето." Големи печатни букви. Кратки изречения. Всичко е ясно. Детето знае какво трябва да прави. Но дали разбира всеки надпис в огледалото? Дали знае, че дължи съществуването си на думите, които го гледат с мастилена обреченост от собственото му тяло: "Пързаляй се, за да умреш!"

"Да се завърнеш в бащината къща"

....абе не е същото като в 12-то.Бащината къща SUX пред неизбледняващия фон на 12то.
Днес съвсем случайно и ненадейно посетихме "старото у-ще" че е училище си е училище ма не е старо.В началото гледката е трагична.... напушени "гангстери" тишина в коридорите....ама си е като у дома.Е верно си е че няма пудинг ама у нас и бе з тва рядко има пудинг.Лапетата деградират ама са се запазили още свестни хора с коит да можеш да си кажеш "ей здравей как си"' а не поредното "е, кво стааа!"5 учебни часа изкарахме....аз кат учих там не съм бил на толко часове...ма сега е някак яко...все по малко познати лица...от към ученици де,сменят се поколенията идва новото коет някак си не вдъхва доверие.Старите кучета на 12-то пак измиват срама на по-млаките ма тва очевидно няма да е за дълго.
Бях подхванал темата за бащината къща и 12-то.Тежък казус, тва или онова?Понякога у дома не е мястото на което искам да бъда,докат в 12-то тва не се е случвало....всички познават близнаците с всеки можеш да си кажеш нормална дума (или почти всеки...ма тва вече го споменах)...читанките и сухарите не влизат в класацията.
Аха...усетихте ли вече нотката носталгия бликаща от тия безсмислици а?.
Така е ,много даже адски много ми е тъжно за времената прекарани>Докат си говорих днес с Ралитооо от бъдещите абитуриенти на 12-то осъзнах колко много приличат на нас и на всички нормални завършили 12-то.Безгрижни доволни и много весели.
Чудя се ще може ли поне 1 път да се върнем там не с всички съученици...поне с някои....ма спирам да се чудя шот отговора е не....до сега се носят легенди за най-якия клас в 12-то....ма той вече е съществува...всеки си избра пътя, ма честно казано съм оптимист.... рано или късно пътищата се пресичат....НЯКОЙ ДЕН ще се завърнем без никой да очаква и тогава става лошо.......

.................PS: 12-то беше тук

Кука...

На прозореца на колата ми чука кука

Звука в ушите ми пука както пука тарамбука

Не ща повече да съм тука, що ли не съм малка скрита щука.

Преди седмица тва беше в главата ми когат заради едно малко(не до толкова малко) ми беше извзет контролния талон от една "кука" сега карам на акт и се чудя колко ли ще ми е глобата....МАМКА МУ НЕ ГИ ХАРЕСВАМ ТИЯ ПОЛИЦАИ...ма кой ли ме пита!

35 things a girl probably doesn't know

1.Guys are more emotional then you think, if they loved you at one point, it'll take them a lot longer then you think to let you go, and it hurts every second that they try.
2. Guys may be flirting around all day but before they go to sleep, they always think about the girl they truly care about.
3. Guys go crazy over a girl's smile.
4. Guys will do anything just to get you to notice him.
5. Guys hate it when you talk about your ex-boyfriend or ex love-interest. Unless they're goin
for the let-her-complain-to-you-and-then-have-her-realize-how-wonderful-and-nice-you-are
method.
6. A guy who likes you wants to be the only guy you talk to.
7. Boyfriends need to be reassured often that they're still loved.
8. Guys are more emotional than they'd like people to think.
9. Giving a guy a hanging message like "You know what?!..uh...nevermind.." would make him jump to a conclusion that is far from what you are thinking. And he'll assume he did something wrong and he'll obsess about it trying to figure it out.
10. Girls are guys' weaknesses.
11. Guys are very open about themselves.
12. If a guy tells you about his problems, he just needs someone to listen to him. You don't need to give advice.
13. A usual act that proves that the guy likes you is when he teases you.
14. Guys love you more than you love them if they are serious in your relationships.
15. Guys use words like hot or cute to describe girls. We rarely use beautiful.If a guy uses that, he likes you a whole hell of a lot.
16. No matter how much some guys talk about asses and boobs, personality is key.
17. Guys worry about the thin line between being compassionate and being whipped.
18. Guys think WAY too much. One small thing a girl does, even if she doesn't notice it can make the guy think about it for hours, trying to figure out what it meant.
19. If the guy does something stupid in front of the girl, he will think about it for the next couple days or until the next time he spends time with the girl.
20. If a guy looks unusually calm and laid back, he's probably faking it and is spazzing inside.
21. When a guy says he is going crazy about the girl, he really is. Guys rarely say that.
22. When a guy asks you to leave him alone, he's just actually saying, "Please come and listen to me."
23. If a guy starts to talk seriously, listen to him. It doesn't happen that often, so when it does, you know something's up.
24. When a guy tells you that you are beautiful, don't say you aren't. It makes them want to stop telling you because they don't want you to disagree with them.
25.When a guy looks at you for longer than a second, he's definitely thinking something.
26. A guy has more problems than you can see with your naked eyes.
27. Don't be a snob. Guys can be intimidated and give up easily.
28. Guys talk about girls more than girls talk about guys.
29. Guys really think that girls are strange and have unpredictable decisions and are MAD confusing but somehow are drawn even more to them.
30. A guy would give his right nut to be able to read a girl's mind for a day.
31. No guy can handle all his problems on his own. He's just too stubborn to admit it.
32. Not all guys are assholes. Just because ONE is a jackass doesnt mean he represents ALL of us.
33. Even if they refuse it all guys are ticklish on the ribs.
34. Guys love neck rubs and if he lets you keep doing it ..it means that he really likes you or his neck really hurts.
35. When a guy sacrifices his sleep and health just to be with you, he really likes you and wants to be with you as much as possible.

За тинката с Любов

От вчера след обявяването на състава на българския национален отбор по футбол от селекционера Димитър Пенев, двама играчи ще могат да спят спкойно.Това са именно двамата вратари на националния отбор Гошо Вратарчето и Димитър Иванков.Причината за леките сънища е изхвърлянето на Радостин Кишишев.Лошата новина долетяла снищи бе за повиквателните изпратени към други твърди резерви , като Стилян Петров и Чавдар Янков.Моите уважения към тях, страшни играчи, ама не стават бе Пена.Чудя се в тази късна вечер,защо продължаваме да играем с резервите,няма ли най сетне да пуснем някой добър играч, било това и Сашо-кривия,той поне не пропуска мач на средняка Черно море.Тинката го няма, но все ще се намери някой да го замести.Нещо много сериозно куца в гарнитурата на Пенев, или може би Пенев куца-не знам,а ти?Сега ни чака едно европейско подобно на световното....но този път компания пред телевизорите евентуално ще ни правят Англия Франция Италия и куп други гиганти, така че не сме само ние....ма кой ли го боли че те няма да играят кат ние вече дори не сме средняци в световния футбол.Споменавайки няколко пъти името на наставника на "Лъвчетата" Димитър Пенев се присетих за времето когато бях на 7 и още не помислях че ме чакат такива времена-учене,работа,тренировки и куп други интересни и безинтересни неща.Годината беше 1994 сезона бе едно горещо но незабравимо лято.Лъвчетата стигнаха на полуфинал на Световното първенство в САЩ,където бяхем пречупени от нелепостта на ФИФА и един палячо със черни дрехи.Това е друга тема на разговор и мисли,сега да се върна към името Пенев.13 години вече помня песента в което "лирическият герой" бе именно Пената.В нея се пееше: "... Ицо,Любо,Емо и Боби,цялата пенева чета, направиха туй за което други народи мечтаха..."Само че сега ги няма нито Стоичков, нито малкия Пенев,нито Костадинов,нито Михайлов.Има един Наследник на Михайлов ма той още не е дораснал за футбола.Тези хора липсват на Пенев, момчета с талант и най-важното СЪРЦЕ.Без сърце не може момчета...13 века сме оцелели защото сме се борили.Без борба няма победа, е казъл мъдрият български народ!
БИЙТЕ РУМЪНИЯ ЗА СКАПАНАТА БЪЛГАРСКА ЧЕСТ И ПОТЪПКАНОТО НИ ДОСТОЙНСТВО....НИЕ СМЕ ГОРДИ ХОРА И НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОДИГРАВА С НАС!!!