И те живяли весели и щастливи...

Къде е лирическият "АЗ" ????

"Въпроси без отговори"...... направо ще експлоадирам


Дали ще стигна където отивам или ще се самоизям,
дали когато съм с неподходящ наистина съм сам,
дали живота е една спирала в която всеки бавно потъва,
и само жаждата за разум деградацията спъва,
дали ако кротува съществото се сбогува с белия свят,
радваме ли се на готово, или ... че живееме в Ад,
дали реалиста е потребен, оптимиста е непотребен,
положителния дървен филисоф, а черногледияте такъв, защото от живота е наведен,
беден ли е прошлека или е надвил хорската потребност,
от определящи живота вещи всъщност безполезни,
семена на мъдростта покълнали са на мислителя в главата,
или просто бращолеви безкрайно интересни придчи,
коя от гората от мисли е истински вярната посока,
къде и кога е неизбежно бързо да направим скока,
кое е необходимо и кое можем да обходим,
щом не налагат вето има ли защо въобще защо да бродим,
търсим ли или блуждаем, знаем ли к'вото казваме, че знаем,
намираме ли свойта орисира или тя ни намира подхвърлена на заем,
дали наистина човек избира, или чужда сила манипулира,
третира ли човек човешки, или другия презира,
обяснима ли е незамиращата лира и неуспелите срива,
истива ли земята под краката ни, или човек ни убива.
Направо ще експлоадирам: въпроси без отговори.
Направо ще е експлоадирам, само въпроси без отговори.


Дали задавам въпроси на които само аз или никой не може да отговори,
дали да подам ръка, да обърна гръб, или да кажа "Sorry",
дали не започвам да разказвам небивали истории,
или просто за живота развивам своите теории,
дали в България всяко нещо смислено болест го мори,
дали за хип-хопа лекарство е отрова за позьори,
дали това, което става сега между нас всичките,
младите случва се,защото е дошло време за революция,
а дали сме готови щом пред нас стоят въпроси без отговори много,
а излизат и нови,с този звук аз съм тук с рима чук на пук,
човешките проблеми и душевните отрови,
а дали да стоим и да чакаме някъде,
чрез лишение и внушение да се градят наш'те отношения,
дали свободата у нас е свободия,а аз стоя тук с мерак да се развия като изгния,
да си човек или звяр, да слагаш всичко на кантар,
дали светлината отсреща е от края на тунела или от запален фар,
дали най-лесно е да тегля чертата и да вазирам
или да остана с вас и да експлоадирам.


Кой определя наш'то място, може ли всеки да избира,
избора от к'во зависи из между колко възможности варира,
нима не се лансират силните и слабите нима умират,
лабира ли целта на злото, с други думи дали се маскира,
лакей ли е съдбата на многобройните ни идеи,
трофей ли е личното ни щастие на действията ни зрели,
гордее ли е мръсното ни подсъзнание или е водеща нотка,
безкрайно краткото ни съществуване на време до клопка,
достигаме истински върха, или това е невъзможно,
достатъчно ли ни е разкрито, или да разберем е прекалено сложно,
наистина ли отговор няма, или просто е оклончив,
мрачно ли е съществуването или живота е слънчев,
безмислено ли е дерзанието, трябва ли да живеем с мисъл,
кой ни излъга, че трябва логика за да има смисъл,
но който за всичко има готови отговори на място стои,
защото пренебрегва чувствата,
които са необясними, но верни следи



Mene me nema v celata shema!!!