Friday, February 1, 2008

С любов Ушки!!!




За пореден път ми бе доказано,колко тъпо може да бъде едно ченге(следователите не се броят Тоше!).Вместо в нужда да помогнат те само критикуват лицемерно и надменно,гледайки подигравателно.Отнесоха по една майна в лицето не им го спестих...ама проблемът ми не се реши с това.Факт е че никога не може да се разчита на полицията за съдействие...и защо им е на куките да помагат,ако от тва не падат някви парички,нали така сме ги научили.

Поздрав с тая песен униформени глупаци!
Вчера рано сутринта на вратата ми се чука
беше чукане с юмрука точно както чука кукa,
както кука тарамбука в ушите ми закука звука,
наслука, боклука, който чука взе че се оказа кука!
"марш от тука" бяха първите ми думи като станах,
на стълбата застанах и за патката се хванах,
разтъпчих си краката и се почесох по главата,
докато на свинята ръката не спря да блъска по вратата.
Бедата, горката, насра се вгащите и се почуди как да избяга!
да скочи надолу с главата от 3тия етаж не му приляга,
и вместо при тревата си под кревата да се скрие,
по-добре да отваря вратата и бързо куката да убие.
в ребрата нож да му забие главата с чук да му пробие,
трупа му да прикрие, кръвта му пивка да изпие
и след като ръчичките си хубаво измие
да се върне във кревата и през глава да се завие!
дългите и горещи вечери направо ме разбиват,
мисълта ми крият и сяка капка разум ми избиват
и веднъж събуди ли се животинската ми злоба
съм готов да пратя всяко тъпо копеле във гроба.
без да бързам много седнах и очите си притворих,
сам със себе си поспорих и отново плана си повторих.
след като се наговорих и на господ се помолих,
бутилка отворих, вратата отворих и бързо куката съборих.
на земята го съборих и започнах да го ритам,
да го ритам без да питам, докато не влязох в ритъм.
ритах го наляво надясно, отпред назад и отзад напред.
даже в ритъма от ритмите написах този стихоплет.
от пет без пет та чак до пет и пет
ритах куката в ребрата и се правех на поет!
аз съм болен Болен БОЛЕН!
обаче от написаните рими съм доволен.

Ритах го, ритах го, ритах го в ребрата,
докато кръвта му се стичаше надолу по стъпалата.
Той започна да ми се моли и в краката ми да лази,
отвътре обаче си знаех, че тъпото гадно копеле ме мрази!
хванах го за краката и го завлякох в коридора -
не исках някой да го види, да лапам пишки във затвора!
И за сигурна опора се предпазих от затвора -
не разказах преживяването си дори на свойте хора.
Движих се по плана, така че прасето в банята прикрих,
зех парцала и бързо отидох - кръвта от стълбите изтрих,
после пак се върнах при него да пишеме заедно тоя стих
и честно казано чак тогава от себе си се отвратих,
защото дори за миг не успях да си сваля усмивката,
когато разбивах на тъпото копеле тъпата мутра в мивката,
отрязох му пагона, отрязох му нашивката,
извадих му червата и ги разpпънах на покривкатааа...
ИЗЯДОХ МУ ЗНАЧКАТАа
И СЕ върнах във кревата!

No comments: