"Да се завърнеш в бащината къща"

....абе не е същото като в 12-то.Бащината къща SUX пред неизбледняващия фон на 12то.
Днес съвсем случайно и ненадейно посетихме "старото у-ще" че е училище си е училище ма не е старо.В началото гледката е трагична.... напушени "гангстери" тишина в коридорите....ама си е като у дома.Е верно си е че няма пудинг ама у нас и бе з тва рядко има пудинг.Лапетата деградират ама са се запазили още свестни хора с коит да можеш да си кажеш "ей здравей как си"' а не поредното "е, кво стааа!"5 учебни часа изкарахме....аз кат учих там не съм бил на толко часове...ма сега е някак яко...все по малко познати лица...от към ученици де,сменят се поколенията идва новото коет някак си не вдъхва доверие.Старите кучета на 12-то пак измиват срама на по-млаките ма тва очевидно няма да е за дълго.
Бях подхванал темата за бащината къща и 12-то.Тежък казус, тва или онова?Понякога у дома не е мястото на което искам да бъда,докат в 12-то тва не се е случвало....всички познават близнаците с всеки можеш да си кажеш нормална дума (или почти всеки...ма тва вече го споменах)...читанките и сухарите не влизат в класацията.
Аха...усетихте ли вече нотката носталгия бликаща от тия безсмислици а?.
Така е ,много даже адски много ми е тъжно за времената прекарани>Докат си говорих днес с Ралитооо от бъдещите абитуриенти на 12-то осъзнах колко много приличат на нас и на всички нормални завършили 12-то.Безгрижни доволни и много весели.
Чудя се ще може ли поне 1 път да се върнем там не с всички съученици...поне с някои....ма спирам да се чудя шот отговора е не....до сега се носят легенди за най-якия клас в 12-то....ма той вече е съществува...всеки си избра пътя, ма честно казано съм оптимист.... рано или късно пътищата се пресичат....НЯКОЙ ДЕН ще се завърнем без никой да очаква и тогава става лошо.......

.................PS: 12-то беше тук