Кратък наръчник на съдията главорез

Или как да помогнем на правилния отбор да спечели мача
Станил Йотовв. "Капитал""Уважаеми господин Диков, изпращаме ви целия запис от мача и сме сигурни, че ще отразите проблемната ситуация, опорочаваща българския футбол. Град Дряново се намира в подножието на Стара планина, в Северна България, между градовете Габрово и Велико Търново..."Преди около месец едва не умрях от смях, докато четох това трогателно до безумие писмо. Беше писано от изпълнителния директор на Локомотив (Дряново) Тодор Георгиев, по-известен като DJ Теди Джорджо. След около две страници описание на славния гряд Дряново и неговия още по-славен футболен клуб, честит да бъде родно място на ред звезди, сред които - забележете! - някои си Иван Шипкалиев и Кирил Мутафчиев, най-сетне нещата си идват на мястото.Става въпрос за някаква дузпа, отсъдена за гостите в супердербито от трета северозападна дивизия срещу Чумерна (Елена). Нямаше да има нищо странно, ако реферът, дал дузпата, не беше нашумелият Венцислав Кознички. Онзи същият, който видя онази несъществуваща дузпа за Левски срещу Локомотив (Пд). На мача в Дряново обаче не му се разминало ей така, без нищо, тъй като публиката в справедливия си гняв нахлула на игрището за да го респектира - тоест да го заплаши или евентуално набие.Тъй като си падам по подобни изпълнения от очарователния аматьорски футбол, се поразрових и открих запис на въпросната ситуация. През погледа на Теди Джорджо тя се пресъздава така: "Хвърлен пас почти от центъра от Чумерна (Елена) към нападателя им Венци Харизанов, който навлиза в наказателното поле и фаулира вратаря на Локомотив Стойчо Ганчев. Играта спира без съдийски сигнал, Харизанов от Елена си признава за нарушението и се извинява на вратаря Стойчо Ганчев. Целият отбор на гостите от Елена се изтегля в своята половина, никой не претендира за дузпа и 5-6 секунди след нарушението главният съдия на мача Венцислав Кознички отсъжда несъществуваща дузпа за Чумерна..." В интерес на истината ситуацията е точно такава, каквато я описва диджеят. На записа най-изненадани изглеждат гостите от Елена, на които наказателният удар в тяхна полза им идва ей така, от нищото. Следва нахлуване на зрителите, доста работа за мускулестите полицаи от местното РПУ, фестивал и радост за душата на онзи тип запалянковци, които обичат да казват: "Ебаси тъпия мач, нямаше бой..." Разбира се, подобни дузпи често се гледат не само в трета дивизия, но и в "А" група. Вярно е, че понякога дори капацитет от класата на Антон Генов може да се заблуди от великолепни изпълнения като това на Данчо Тодоров и Велизар Димитров от ЦСКА срещу Локомотив (Сф), където станахме свидетели на рядко срещана двойна симулация за дузпа с главна и поддържаща роля Като цяло обаче футболните съдии в България така и не се научиха да режат глави по фин и изискан начин и най-често я карат през просото като мистър Кознички. Други първо свирят за единия отбор, след това обръщат свирката в полза на другите и съсипват целия мач. Това са слабохарактерни типове, които никога няма да постигнат съвършенството в деликатния бизнес на футболното съдийство. Като ще е рязане, нека да е както трябва! От вас се очаква да сте истински главорез, а не някаква уплашена баба, стараеща се хем да угоди на двата отбора, хем обаче единият от тях да спечели мача. Затова по-надолу ние, семкаджиите от трибуните, видели какво ли не, предлагаме кратко помагало за арбитрите как по-добре да бутат аванта и да не докарват допълнителни главоболия на шефа си Борислав Александров. Условно разделяме отборите съперници на "правилен", който трябва да победи с ваша помощ, и "неправилен" - той пък е обречен на загуба.Ситуация №1. Игра в центъра на терена. Неправилният отбор поема топката, прави бърза контраатака и техен нападател излиза очи в очи с вратаря - почти сигурен гол. Надувате силно свирката, слисаният нападател спира и вдига отчаяно ръце. Вие на свой ред изваждате с недоумение свирката от устата си и започвате учудено да я разглеждате. Сигналът е бил случаен, без да искате... Междувременно вратарят на правилния отбор вече е хванал топката и играта продължава. Ситуация №2. Дясното крило на неправилния отбор атакува опасно по фланга, където левият защитник от правилните го сритва в кокалчето. На вас обаче трябва да ви се стори, че крилото на неправилните симулира, и му показвате жълт картон. Ако ви потърсят обяснение след мача, може да обясните, че левият защитник се е "намирал плътно до нападателя" и играта се е водила рамо в рамо. Нещастното крило поначало не е имало ден - освен жълт картон получава и травма. Кракът му бил отекъл - ами ето до какво водят симулациите! Продължавате играта със свободен удар за правилния отбор.Ситуация №3. Централният нападател на неправилния отбор вкарва гол с глава след центриране. Вие обаче сте непреклонен - гол няма! Вариантите са два - извършил е фаул в нападение или е имало засада. Хората в българския футбол са навикнали на това още от времето, когато Иван Леков не зачете онзи автогол на Легендата. Ако имате късмет, камерите на Сашо Диков ще бъдат зле разположени, ракурсът няма да е удачен и може да ви се размине с десетина пъти "Асене, върни!", докато се установи, че нищо не се вижда и "хммм... май че двамата наистина не са на една линия". С две думи, положението е, така да се каже, по усмотрение на арбитъра. Ситуация №4. Нападател от неправилния отбор е покосен пред дъгата на наказателното поле на правилните. Ако не отсъдите нищо, вече ви се пише много лошо, тъй като онези ще ви нарамят. Великодушно им дайте пряк свободен удар. В "А" група голове от такова положение падат от дъжд на вятър, така че може да сте спокоен. За беля някакъв от неправилните изпълнява точно удара и топката влиза в мрежата - гол! Вие обаче не сте на същото мнение и анулирате попадението. Тъй като повечето футболисти от българската "А" група чупят стойки, когато бият пряк свободен удар, съвсем спокойно можете да се оправдаете, че е имало лъжливо движение. А както знаем, то е забранено от правилника. Още по-добре е, ако не сте дали сигнал за изпълнение на удара - тогава в сила влиза поговорката за бързата кучка. Повторното изпълнение няма начин да влезе отново, като знаем какви майстори са нашите футболисти. Ситуация №5. Вече е 70-ата минута, а мачът опасно върви към нула на нула. Няма страшно, тук на помощ отново идва правилникът, този път в частта му за дузпата. Номерът е някой от правилния отбор да поеме топката, да се вреже в тяхната защита и да рухне витиевато в наказателното поле Вие сте категоричен - това е дузпа! Все ще се намери оправдание във ваша полза, че "има някакво докосване", тъй като такова винаги съществува. За по-голяма убедителност показвате жълт картон на някой недоволен защитник от неправилния отбор, дръзнал да се изплюе гневно на игрището. Следва гол и с това мисията ви е изпълнена.Разбира се, подобен тип съдийство не е самоцел и зависи от редица фактори. По-важното е обаче да имаме реална оценка на евентуалните последствия след мача. Едва ли ще ви набият, тъй като на стадионите вече има достатъчно охрана и дори разлютени типове като онези от стадиона в Дряново няма да ви докоснат. Делегатът на мача ще ви разбере и ще ви пише оценка 7.5 или дори 8, така че няма и да ви накажат. Във финансово отношение също ще бъдете добре Най-много някой от загубилия отбор да ви наругае след мача. По-лошият вариант е, ако треньор на неправилните е някой като Велислав Вуцов, чийто речитатив е труден за спиране, когато ченето му набере инерция и започне да вие като линейка. Ако обаче отсреща е някой кротичък човечец като Димитър Христолов от Ботев, някой като Ради Здравков, който си говори на мустаците, или някой от онези мрънкащи хорица от Видима, тогава нещата изглеждат доста по-приемливи. Ще ви се размине с два-три реда по вестниците и толкова. Най-много някой като Теди Джорджо да наплюнчи химикалката, да седне пред листа и да почне да пише: "Уважаеми господин Диков, ние сме от Дряново, така и така..."