1 година по-късно

Една година по-късно от бала на 12-ти д от столичното 12 СОУ "цар Иван Асен 2"...мамка му бързо мина една година, всчкаш беше вчера бала ни, когато гласовете ни обзеха нашия "2-ри дом".За ч година много неща се промениха, кат започнем от училието та завършим до учениците.Тази една година внесе огромна промяна в жвота на един иначе толкова обикновен клас.Ще попита някой:"Абе тъжно ли ти е?" За кво да ми е тъжно бе че не се виждам с тях ли и че не си изкарваме безгрижно цялата година заедно ли....хммм даже ми е много тъжно...никъде няма др такъв клас.

"Къде останахте чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове пожелавани,
с откровения незабравени....цял живот?

Клас изпълнен с любов,караници и МНОГО ПРИЯТЕЛСТВА...всичко почва да се забравя обач.Всеки си избра своя път, или пътя избра него.Аз лично никога не бих могъл да забравя изживяното в училище, никога.Сега не се виждаме както преди, ма и няма как да е иначе...ТУК ИСКАМ ДА КАЖА ЧЕ ОБИЧАМ ВСИЧКИ И МИ Е ТАКОВА ЕДНО НОСТАЛГИЧНО ЗА ОНЕЗИ ДНИ И ОНЕЗИ ХОРА----алекс, ади, биби,бильо,боби, вальо, жоро, гери 2 гери, дани, жени,емо, жаки,кам, лидето, маги,русата фея,( twin 1 си е с мен) , николаеца, пешо, ради, силвето,тошо, теди, тони ,а сам на себе си не си липсвам :D ---казах квот ми беше на сърцето...за училището ми е тъжно също ма него го виждам често....ае УСПЕХ ПО БАЛОВЕТЕ и на сесиите